Честваме Деня на народните будители, посветен на делото на книжовниците и на просветителите ни през вековете

Честваме Деня на народните будители. Той е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците ни за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. Стоян Омарчевски е бил министър на просвещението в правителството на Стамболийски (1920-1923). Той е свързан с редица образователни реформи в средното и висшето образование. Той въвежда задължителното и безплатно основно образование с продължителност от седем години и инициира строителството на нови училища в страната, чийто брой за две години нараства от 561 на 1676.
От 1 ноември 1923 година, с указ на цар Борис Трети, денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 година е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.