Честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, седмата неделя след Великден е, отбелязваме и паметта на свети Симеон Дивногорец

Честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, седмата неделя след Великден е, отбелязваме и паметта на свети Симеон Дивногорец.
Днес честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
24 май е датата на паметта на светите братя Кирил и Методий по стар стил. Макар Българската църква да е приела новия календарен стил още през декември 1968 г., държавният празник на славянските просветители е останал на 24 май. На този ден ги почитат и други славянски православни народи, които следват стария стил: в Беларус, Полша, Русия, Република Северна Македония, Словакия, Сърбия, Украйна (по азбучен ред).
Само българите честваме паметта на светите братя Кирил и Методий два пъти, и това правим с радост и признателност за тяхното велико дело. Богослужебното честване е само на 11 май, а днес в храмовете и в образователни, и научни институции се извършва молебен за благославяне на всички, които имат отношение към българската азбука, просвета и култура, и към славянската книжовност.
Днес отбелязваме и седмата неделя след Великден, Пасха, на светите отци от Първия вселенски събор. 
Седмата неделя след Великден е посветена на 318-те свети отци, участвали в Първия вселенски събор. Съборът е свикан в 325 г. в град Никея (днес Изник, източно от Бурса, Турция), за да се противопостави на ереста на Арий (арианство). Сред видните участници в него са епископите - Александър Александрийски, Атанасий Велики, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Пафнутий, Спиридон, Николай и други.
Отците на събора формулирали важни понятия на православното християнско учение и особено тези, които се отнасят до второто лице на Светата Троица - Син Божи, въплътил се в Богочовека Иисус Христос. Съставени са и първите седем члена на Символа на вярата, краткото изложение на вярата.
Свети Симеон живял през шести век в Антиохия (днес Антакия, Турция), Сирия. Когато поотраснал, станал ученик на известния в онзи край подвижник, стълпник (живеел на каменна кула) Йоан. Симеон също си построил кула и така се подвизавал в пост и молитва много години. Строгият му живот и подвиг, широките познания и дълбоката му мъдрост започнали да привличат не само монаси, но и много миряни, които жадували за висок пример и духовни наставления.
В един момент Симеон решил да се уедини на скрито място и затова отишъл в така наречената Дивна планина (затова е наречен Дивногорец) между сирийската столица Антиохия и пристанищния град Селевкия. Там, край река Оронт, продължил отшелническия си живот. Непрестанно изучавал Свещеното Писание и станал мъдър наставник на други монаси и на поклонници, които скоро научили къде е преподобният Симеон и пак идвали за съвет. Неговият живот станал отлично онагледяване на думите на Христос: "тъй да светне пред човеците светлината ви, че да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец!".
Свети Симеон се упокоил в 590 година.