Честваме Лазаровото Възкресение или Лазаровден, почита се паметта на св. Зенон Веронски и на свещеномъченик Василий Парийски

В днешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос - възкресяването на умрелия Лазар. Това станало в малкото селце Витания, недалече от Йерусалим.
Лазар бил приятел на Христос и заедно със сестрите си Марта и Мария често приемали Учителя и учениците Му на гости. Няколко дни преди страданията и кръстната смърт на Господ Иисус обаче Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, за да го посети. Но Христос, Който бил в земите отвъд река Йордан, на около един ден път, нарочно се забавил два дни, докато Лазар умрял. И едва тогава казал на учениците Си: "Нека отидем сега да го събудим!".
Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дни, и поискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, вече се усещала миризма от разлагането на тялото. Спасителят се просълзил и само поискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб. Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и казал със силен глас: "Лазаре, излез вън!".
Четиридневният мъртвец веднага се надигнал от гроба и пред погледите на всички присъстващи - Иисус, двете сестри и дошлите с тях хора - излязъл увит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да ходи. Така всички се убедили, че това било ново и невиждано чудо, което показало властта на Твореца над природните закони. А то е и своеобразна подготовка на Христовите ученици за Неговото славно възкресение от мъртвите.
Според преданието Лазар живял още 30 години и завършил земния си път в град Китион (днес Ларнака) на остров Кипър в 63 г.
Свети Зенон бил родом от Мавритания (днешните държави Алжир и Мароко) и живял през четвърти век. По това време християнството било разпространено из цялата римска империя, която обхващала и Мавритания. Зенон пътувал из разни страни с цел да получи по-добро образование и така пристигнал в Италия. Заселил се в град Верона, западно от Венеция. Усвоил много науки и станал служител на църквата във Верона. Жителите на този град видели добродетелния му живот, както и голямата му ученост, и го избрали за свой епископ.
По това време преследванията на християните вече били прекратени, но все още имало много езичници, които Зенон просвещавал със светлината на християнското учение. Освен това му се наложило да води борба с еретиците ариани (не признавали човешката природа на Христос). Епископът станал твърд изповедник на истините на православието въпреки гоненията, надигнати срещу православните от императорите Констанций и Валент, покровители на арианството. Зенон се потрудил много в полза на Христовата църква и се упокоил в мир.
Свети Василий живял през осми-девети век и бил безстрашен защитник на почитането на светите икони. Имал смелостта да се противопостави с всички сили на императорите иконоборци по негово време. Доброто богословско образование и добродетелният му живот били причина да го изберат за епископ на град Парио на южния бряг на Мраморно море. Неговата непримиримост към императорите иконоборци обаче станала причина да бъде сурово преследван, неведнъж го изпращали на заточение. Той претърпял много мъки и прекарал години наред в лишения, далече от паството си. Но Василий, където и да го прокуждали императорите, никога не пропускал възможност да защити православната вяра. По Божия милост доживял до тържеството на православието в 843 г. и после се упокоил в мир.