Честваме паметта на преподобния Ромил Бдински и на свещеномъченик Дамаскин Габровски

Преподобният Ромил бил родом от град Видин. При кръщението бил наречен Руско. Получил добро образование и родителите му искали да го задомят, но той жадувал за духовен живот и избягал в столицата Търново. Там в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман.
С голямо усърдие изпълнявал монашеските си задължения, образовал се допълнително и бил за пример на останалите монаси. А когато чул, че великият подвижник на безмълвието (исихазма) преподобният Григорий Синаит дошъл да живее на българска земя в местността "Парория" (на границата между България и Византия, вероятно в Странджа планина), Роман отишъл и станал негов ученик. Подвизавал се в постоянна молитва и усвоил исихастката духовност.
В Парория Роман приел велика монашеска схима с името Ромил. Но вече османските турци навлезли в Тракия и след битката при Черномен (или Чирмен) в 1371 г. положението станало много несигурно. Монасите се разпилели да се спасяват от нашествениците. Ромил заминал за Атон, но скоро отишъл още по-далече - в град Авлона (близо до Драч, Албания), а оттам - в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение". Там и починал на 16 януари 1375 г.
Свещеномъченикът Дамаскин, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По манастирски дела той отишъл в Свищов в метоха на своя манастир. Но там някои турци, които имали парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили монаха, че имал връзки с някаква туркиня. Когато го завели в съда, кадията разбрал, че монахът е невинно обвинен. Но събралата се тълпа поискала той да приеме исляма или да бъде обесен. Преподобният Дамаскин твърдо заявил, че е християнин и никога няма да се отрече от вярата си в Христос. Тогава му вързали ръцете отзад, повели го и го обесили на 16 януари 1771 г.