Честваме паметта на преподобния Захария и на св. Артемон, Селевкийски епископ

Преподобният Захария живял през четвърти век в Египет. Бил син на християнина Карион. По това време започнало да се развива монашеството и много хора се отдавали на подвижнически живот в пустините на Египет. И Захария, който още бил юноша, заедно с баща си отишъл в една пустинна обител, където и двамата приели монашество. Макар и по-млад от много братя в обителта, Захария бил дарен от Бога с голяма благодат. Когато говорел за Бога и за вярата, усещал сякаш гори цялата му вътрешност. Веднъж известният подвижник св. Макарий, за да го изпита, попитал кое нещо прави монаха истински монах. Захария отговорил:
- Онова, което непрестанно ни кара да изпълняваме Божиите заповеди.
А на запитването на стареца Мойсей, какво значи да бъдеш монах, Захария посочил като основно условие смирението. Наистина той бил образец на смирение, послушание и духовна чистота. Упокоил се млад, но останал за пример на всички.
Свети Артемон живял в първите времена на Църквата, когато Христовото благовестие постепенно се разпространявало в езическите общества. Християнски общини се основавали в градовете, особено там, където апостолите проповядвали през първи век и първи посели семената на спасителната вяра. Апостолът на езичниците Павел проповядвал Божието слово в град Селевкия, в малоазийската област Писидия (сега Селеф в Югозападна Турция), и привлякъл избрани души, които образували първата църква в този град.
През втори век там се изявил усърдният и образован християнски проповедник Артемон, когото християните избрали за пръв епископ. Той оправдал надеждите на местните вярващи и продължил да разпространява учението на Иисус Христос, грижел се за бедните и вдовиците, бил пример за вярващите в слово и дело. Достигнал дълбока старост, свети Артемон се упокоил в мир в началото на трети век.