Честваме паметта на свети апостол Онисим, днес е и Неделя месопустна

Честваме паметта на свети апостол Онисим, днес е и Неделя месопустна.
Свети Онисим бил роб в дома на Филимон, жител на фригийския град Колоса, Мала Азия, когото свети апостол Павел привлякъл в християнската вяра. Но след време робът Онисим тайно напуснал господаря си и отишъл в Рим, за да живее незабелязано сред тълпите роби. Там в около 61 г. срещнал апостол Павел, който тогава бил под домашен арест в столицата и очаквал императорски съд. 
Като много други хора и Онисим бил спечелен от апостола за спасителната вяра и се покръстил. Оттогава той се посветил да служи на църквата и християните. Но като избягал роб, Онисим бил изложен на постоянна опасност за живота си. Затова апостол Павел го изпратил обратно при някогашния му господар с писмо, в което поръчал на Филимон да го приеме вече не като роб, а като брат в Христос, т.е. да му дари свободата, което можел да стори само господарят на един роб. 
Писмото е запазено сред Павловите 14 послания в сборника на Новия завет. И макар да е съвсем кратко, то постигнало своята цел. Филимон не само простил на Онисим, но и му дарил свободата. А той продължил с усърдие и преданост да се труди за събратята си християни в Колоса. 
Според преданието Онисим ходил да проповядва Божието слово и в далечни страни, а след години бил поставен за епископ в град Ефес (трети по ред след апостол Тимотей и свети Йоан Богослов). Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания, като за човек благочестив и деен, който усърдно изпълнявал задълженията си. Защото Онисим обърнал много езичници към Христос, подкрепял вярващите чрез поучения и личен пример на добродетелен живот.
По времето на император Траян, когато започнало гонение против християните, Онисим бил заловен и измъчван, защото не приел да се отрече от своята вяра, на която посветил живота си. След много и жестоки изтезания бил обезглавен в 109 г.
Днес е и Неделя месопустна. Тя е посветена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. Припомнянето на справедливия бъдещ съд преди поста е необходимо, защото целта на духовния подвиг в личния ни живот е да получим милост от Бог по време на всеобщия съд.