Честваме успението на свети Константин-Кирил и паметта на преподобния Авксентий, днес е и Задушница

Честваме успението на свети Константин-Кирил и паметта на преподобния Авксентий, днес е и Задушница.
На този ден е починал свети Константин-Кирил Философ. Той е известен с второто си име заедно с брат си Методий, с когото дали на славянските народи азбуката и първите преводи на свещените книги на техния език. 
Завършил Магнаурската школа в Цариград, Константин после преподавал в нея, а императорът му възлагал и мисии в други страни. Но по-късно Константин се оттеглил в манастир на планината Олимп, Мала Азия, при свети Методий, където двамата извършили епохално дело - създали славянската азбука и първите преводи на свещените книги на славянобългарски език.
После братята били изпратени от император Михаил Трети в Моравия и Панония, за да учат на християнската вяра тамошните славяни чрез проповед и книжнина на бащиния им език. Но така засегнали интересите на местния клир, подчинен на Рим, и двамата братя трябвало да отидат да защитят своето дело пред самия римски папа. 
Там свети Константин тежко заболял, приел монашество с името Кирил и тихо починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски”. Житието на свети Кирил написал неговият ученик свети Климент Охридски.
Преподобният Авксентий бил родом от Сирия и живял през пети век. Отначало служел в дворцовата стража в Цариград, но мирният му нрав и любовта към съзерцателен живот го подтикнали да стане монах. Оттеглил се в планина, в област Витиния, в Мала Азия, и се занимавал с четене на Свещеното Писание и съчинения на светите отци. 
Заради богословските му познания бил поканен на Четвъртия вселенски синод в 451 г. в град Халкидон (днес Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул), където осъдили учението на Евтихий (той учил, че Христос има само божествена същност). 
След това продължил да живее като отшелник в молитва и пост. Свети Авксентий се упокоил в мир след 470 г.
Днес е и съботата преди месопустна неделя. Този ден се нарича „задушница", защото в него си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното (в месопустна неделя) спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.