Честват се 120 години от рождението на Кирил Кръстев в Ямбол

Кирил Кръстев като „един така дискретен анарихист” (по Георги Господинов) или „съзидател, строител на културата” (по Иво Милев), привърженик на приложното изкуство или пък на живописта, есеист, художник, изкуствовед или пък младежът, формирал „Народния университет” в Ямбол през 20-те години на ХХ век и съавтор на „Манифест на Дружеството за борба против поетите” (1926)… Това са само частици от многопластовия образ на Кирил Кръстев, изграден по време на честването на 120 години от рождението му, състояло се в Ямбол.
Фигурата на този „наш ямболски, български, европейски обаятелен интелектуалец”, както го нарече председателят на групата на художниците в Ямбол Петър Тепсизов, обедини културни институти в града, местна власт и организации в опит да представят мащаба на наследството, оставено от Кирил Кръстев (1904-1991).
В салона на артгалерията, носеща неговото име, бяха изложени творби на Кирил Кръстев от фонда на Художествена галерия „Жорж Папазов”. Посетителите имаха възможност да видят картините му, сред които „Последният потомък (След атомната ера)” и „Амундсен и жена му на Северния полюс, заплашени от едно кубистично преображение”.
Фотодокументална изложба на Държавен архив (ДА) – Ямбол илюстрира пътя му от ученик в Ямбол до зрелия Кирил Кръстев, натоварен от някогашния Комитет по изкуство и култура да преговаря за откупуване на творби на Жорж Папазов и Жул Паскин. Експозицията включва материали от фонда на Централния държавен архив и ДА – Ямбол. „Добавихме и един звуков файл, чрез който след активиране на КюАр (QR) код всеки може да чуе автентичния глас на Кирил Кръстев”, разказа пред БТА директорът на местния архив Светлана Бъчварова.
Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” предостави на участниците в честването разпечатани копия на броеве на емблематичното списание „Кресчендо” от 1922 г., очаровало италианският художник-футурист Филипо Томазо Маринети, както и на култовия „Манифест на Дружеството за борба против поетите”, издаден също в Ямбол, през 1926 г.
Акцентът на честването обаче беше образът на Кирил Кръстев като изкуствовед, представен от Иво Милев – автор на книгата „История на българското изобразително изкуство“. Внушителният труд всъщност систематизира всички текстове на Кирил Кръстев, писани в продължение на десетилетия и отразяващи неговата философия за изкуството. „Това буквално е първата история на изобразителното изкуство в България. В нея няма в насипен вид множество факти, а е наистина концептуална работа”, каза при анонсирането на книгата Петър Тепсизов, председател на Представителството на Съюза на българските художници (СБХ) в Ямбол.
Съставителят на „Историята…” изкуствоведът Иво Милев определи Кирил Кръстев като „строител на културата”, който дори и в „анархистичното време на своята младост, е всъщност съзидател”. Така той задочно опонира на тезата на Георги Господинов („друг ваш именит съгражданин”, както се изрази Милев), че Кирил Кръстев е „един така дискретен анархист”. Точно обратното, за него културата е нещо, което трябва да бъде съхранявано и това нейно съхраняване е усилие на всички от нас. Тя не е дадена сама по себе си. Тя не съществува от нищото, а е въпрос на постоянни усилия, аргументира се Иво Милев. Кирил Кръстев не изповядва декадентската представа, че изкуството трябва да замени живота. Напротив, в избора между живот и изкуство, той е на страната на живота, каза още изкуствоведът.
Иво Милев говори и за „биологичния възглед върху изкуството” , изповядван от Кирил Кръстев (по заглавието на негова статия). Това означава, че всичко, свързано с изкуството, има своето раждане, развиване, разцвет и упадък, и отново раждане, т. е. един постоянен цикъл. „Затова и във всички негови текстове ще видите, че той говори за възраждане, и това ще остане винаги негова надежда – че изкуството никога няма да остане мъртво, дори да имаме усещане, че то изчезва. Кълновете са някъде дълбоко в него и то отново ще се възроди”, каза още изкуствоведът.
В събитието, посветено на 120-ата годишнина от раждането на Кирил Кръстев, образът му бе допълнен с разкази от негови преки наследници, от колеги от Художествената галерия в Ямбол, от представители на местното Дружество на писателите. Излъчен бе и кратък филм от 1979 г., с кадри от честването на 75-ия му юбилей в Клуба на дейците на културата в Ямбол, когато доклад за него представя Владимир Свинтила. Архивната лента е съхранявана от Държавен архив – Ямбол.
Честването на Кирил Кръстев бе реализирано с подкрепата на общините Ямбол и Тунджа и „Ротари клуб – Ямбол.
Изложбата с архивни материали за Кирил Кръстев и негови авторски творби ще остане в артсалона на галерията, носеща неговото име, до средата на месец декември, обявиха за БТА от представителството на СБХ в Ямбол.