Събитието се проведе под мотото „Светлина, енергия и технологии на бъдещето: от небесна механика до динамика на атомите“ и привлече множество студенти, ученици и любители на науката.
„Идеята е да достигнем до широките слоеве от населението, така че, от една страна, да се запознаят с разработките, които ние правим, и, от друга страна, да предизвикаме интерес, така че да привлечем изследователи, млади хора към нашата кауза“, каза за БТА доц. д-р Максим Ганчев от Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници.
Денят на отворените врати се състоя в Научен комплекс 2 на БАН. Организатори на събитието бяха Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници, Институтът по физика на твърдото тяло, Институтът по електроника и Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория.
Ние покриваме така наречената област на природните науки, чрез работата на тези четири института, които са позиционирани тук, посочи доц. Ганчев. По думите му целта е да се покажат природните и инженерните науки, към които в последните години интересът е намалял.
Институтът по физика на твърдото тяло представи фемтосекундна лазерна система. Лазерните технологии намират приложение и в изкуството – чрез анализ на елементния състав на пигментите могат да се установят автентичността и периодът на създаване на произведенията на изобразителното изкуство.
Посетителите имаха възможност да видят процеса на охлаждане и улавяне на атоми в магнито-оптичен капан. Атомите се „замразяват“ до почти пълна неподвижност, което позволява тяхното изследване и тестване на теоретични модели за бъдещи приложения в квантовите технологии. Демонстриран бе и ефектът на Майснер–Оксенфелд с магнитна левитация на свръхпроводник.
Представени бяха съвременни методи за създаване на тънки оптични покрития, които намират приложение в телекомуникациите, научните прибори и лазерните системи.
Централната лаборатория по слънчева енергия показа демонстрационен павилион с иновативна фасада от стъклопакети с циркулиращ воден поток. Представени бяха системи за тестване на слънчеви клетки и фотоволтаични модули, както и автоматизирана система за измерване на слънчева радиация в реално време.
Институтът по астрономия организира демонстрационни наблюдения на Слънцето в момент на максимална активност, както и прожекции на документалните филми „Новият телескоп“ и „Място за наука“ за историята на Националната астрономическа обсерватория – Рожен.