Преди петнадесет години, изгряващият театрален режисьор Алекс Тимбърс постигна забележително постижение: той е едва на 30 години, но вече две негови представления се играят едновременно на Бродуей. С настъпването на 2026 г. Тимбърс вече подобри този рекорд – на сцената вече са четири творби, по които е работил.
Последната пиеса под негова режисура - All Out: Comedy About Ambition, се присъединява към текущите му хитове „Бийтълджус“, „Точно навреме“ и „Мулен Руж! Мюзикълът“, носител на наградата за най-добър мюзикъл за 2020 г., а Тимбърс взе наградата „Тони“ за най-добър режисьор.
„Ако се отдръпна и помисля какво обединява тези представления, вероятно това, че всички те се опитват да създават радост“, казва Алекс Тимбърс, който сега е на 47 години.
Други режисьори, които могат да се похвалят с четири едновременно играни продукции на Бродуей, са Джо Мантело през 2016 г., Кейси Николау също през 2016 г. и Сюзън Строман през 2001 г. Тревър Нън успява два пъти - през 1988 и 1995 г. Четворката на Тимбърс обаче приключва днес, когато „Бийтълджус“ слиза от бродуейския афиш, отбелязва Асошиейтед прес.
Една от отличителните черти на режисьора е, че веднага преодолява изкуствената стена между актьорите и публиката, като например когато призракът Бийтълджуйс се появява в началото на представлението.
„Всичките са представления, които включват почти директен контакт с публиката от самото начало“, казва Тимбърс. „Има нещо като прегръдка, че присъстваш живо. Няма никаква четвърта стена“.
Тимбърс имаше успешен сезон през 2010 г., когато две от неговите представления стигнаха до бродуейската сцена: The Pee-wee Herman Show и Bloody Bloody Andrew Jackson, които той пише и режисира. В първото съчетава майсторството на покойния актьор Пол Рубенс, визуални шеги и 20 кукли. Втората продукция е емоционален рок мюзикъл за седмия президент на САЩ, който се разхожда с тесни панталони и очна линия, информира Асошиейтед прес.
Алекс Тимбърс продължи да работи по сценична адаптацията на „Роки“, опростената история за Питър Пан - Peter and the Starcatcher, а с фронтмена на групата „Токинг хедс” Дейвид Бърн и по неговата „Америка Утопия“. За мюзикъла Here Lies Love, диско история на бившата първа дама на Филипините Имелда Маркос, той позволи на публиката да танцува със звездите.
„Мисля, че има нещо по-шумно, по-анархично, което определена публика иска. Нещо, което е инстинктивно и носи радост“, казва Тимбърс. „Според мен там се срещата поп културата и елитарното изкуство се срещат, а публиката също иска да живее там“.
Тимбърс, който в момента работи по мюзикъла The Princess Bride, е на мнение, че зрителите на Бродуей в бъдеще ще търсят същите представления, които и той: нестандартни, леко опасни неща, които максимално използват уменията на звездите и създават радост.
„Мисля, че по-младата аудитория и зрителите, които традиционно не ходят на театър, не търсят непременно представления, които се вписват в един конкретен жанр. Те искат неща, които да им дадат максимално забавление, емоции и връзка“, казва режисьорът.
Тимбърс, който изучава историята на Бродуей, поглежда назад към бъдещето, вдъхновен от дългогодишния мюзикъл Ziegfeld Follies от първата половина на 20-и век или Hellzapoppin – изключително популярна продукция от 30-те години на миналия век, която съчетава комедия, музика, клоуни, участие на публиката, съдържание за възрастни и танци, улавяйки духа на времето чрез постоянни промени в крак с епохата, отбелязва Асошиейтед прес.
„Искам да преследвам това, което Hellzapoppin се опитваше да направи преди 90 години и което направи за публиката“, допълва Алекс Тимбърс.