Чичо Стоян – писател, преводач, драматург, режисьор, актьор, правист и войник

Стоян Михайлов Попов е роден е на 21 юни 1865 г. в село Дивотино, Софийска област. Неговият баща е син на най-богатия род на селото – Поптодоровия, чийто наследници са предимно свещеници и учители. Михаил Поптодоров, още млад, заедно със семейството си, се преселва в София, заради конфликт между него и брат му. Той строи голяма фурна и купува имоти. Обикаля села и градове, като събира помощи за черкви и сгради – най-вече за Рилския манастир.
БЯГСТВО
Детството си Стоян прекарва в София. Когато бил в четвърто отделение, се зачита в стихотворението на Васил Попович за Дунава и запленен от реката заминава за Лом, където започва да работи като сладкар. Когато неговият чичо – телохранител на Александър Батенберг, съпровождал до Лом заминаващия за Лондон княз, го открива и го връща в София, в княжеската каляска. След тази случка баща му го изпраща в Горнооряховската духовна семинария. Стоян Попов отказва да продължи образованието си, бяга от училището и се скарва с баща си. Оттук започва неговият самостоятелен живот.
„Чичо Стоян беше много любознателен, много трудолюбив. От малък още, от четвърто отделение, той е работил чуждо, за да си припечелва сам прехраната“, разказва съпругата на писателя – актрисата Роза Попова.
След семинарията Стоян Попов работи в гостилница, а след това се озовава в катун.
През 1885 г. избухва Сръбско-българската война и Стоян Попов заминава на фронта. Той участва в Сливнишкото сражение, в което проявява голяма храброст, за което е награден с военни отличия.
ТЕАТЪР
След войната Стоян Попов се посвещава на театралното дело – като организатор, режисьор, драматург и актьор. Най-ранните данни за театралната му дейност са от 15 август 1892 г., когато в Пловдив е открито първото земеделско промишлено изложение. В него участват театралните трупи „Сълза и смях“ и „Просвещение“ под ръководството на Константин Сапунов. В състава на „Просвещение“ е и Стоян Попов, под името Стоян Михайлов. С негови средства в южната част на Сахат тепе се построява дъсчена сцена, където трупата представя пиесата „Семейството на престъпника“ от Паоло Джакомети. Артистите от трупата едва успяват да завършат спектакъла, заради лошите атмосферни условия. Като финал сцената се срутва.
След Пловдивското изложение актьорите от трупа „Просвещение“ се връщат в София и образуват нова трупа „Искра“. На 25 февруари 1893 г. в салона на „Славянска беседа“ новосформираната трупа представя драмата „Загубена Станка“ от Илия Блъсков, заедно с комедията „Насила оженване“ от Молиер, с което дейността на трупата приключва.
През същата година Стоян Попов е назначен за артист в трупата „Сълза и смях“. Така той попада в актьорска среда, сред която са Васил Кирков, Екатерина Златарева, Иван Попов.
Писателят е един от основателите на първата социалистическа театрална трупа – „Съгласие“ при софийското общо работническо дружество „Братство“. По политически причини трупата „Съгласие“ е разпусната и актьорската кариера на Стоян Попов прекъсва. Любовта му към театъра го свързва с артиста Борис Пожаров, с когото през есента на 1896 г. възобновяват трупата „Зора“ и тръгват на обиколка из България. За първи път излиза на сцената съпругата на Стоян Попов – Роза Попова (ист. име Руска Михайлова Попова). От 1897 до 1900 г. двамата ръководят пътуващия театър.
ПИСАТЕЛ
Писателската дейност на Стоян Попов започва със стихове за възрастни. Първата му книга „Сбирка стихотворения“ излиза през 1894 г. През същата година Попов сътрудничи на списание „Ден“ с редактор Янко Сакъзов – орган на Българския социалдемократически съюз, където отпечатва стихотворенията си „Песен на морския бой“, „Лудий“ и др. Неговите стихотворения „Хъшовско завещание“ и „Онеправдана“ се появяват на страниците на в. „Революция“, сп. „Дело“, редактирано от Вела Благоева.
АРЕСТ
Падането на режима на Стефан Стамболов е последвано от промени в живота на поета. На 7 юни 1895 г. „по подозрение“ в убийството на Стамболов Попов е арестуван. Прогресивните среди в София посрещат този акт с възмущение. През септември той е освободен. Тогава излиза втора част на „Сбирка стихотворения“ (1895). По-късно Стоян Попов престава да участва в социалистическото движение. Този прелом намира израз в неговото творчество. Социалистическият поет Стоян Попов отстъпва място на детския поет и писател Чичо Стоян.
ЗА ДЕЦАТА
През 1898 г. излиза неговата книжка „Детска китка“, подписана Стоян М. Попов. През същата година той публикува свои творби в редактираното от Никола Беловеждов списание за деца „Звездица“. В шести брой на списанието под стихотворението „На разходка в градината“ за пръв път се появява псевдонимът му Чичо Стоян.
Сред най-известните му детски книги са: „Мехурко“, „Чичова китка“, „Детелинки“, „Чичов дар“, „Слънчеви лъчи“, „Анка и писанка“ и др.
За разлика от повечето детски писатели, Стоян Попов, до края на живота си, се подписва и с останалите си имена. В артистичния свят е познат като Стоян Михайлов, творбите му за възрастни се появяват с името Стоян М. Попов. Понякога, когато в произведенията му основен момент е хуморът или леката еротика, той ги подписва с псевдонима Стар Чичо, сред които са „Народни раздумки“ (1906), „Нашенски раздумки“ (1909), „Шопски разтухи“ (1910), „Народни раздумки“ (1930) – малки книжки с по няколко стихотворения или стихотворни поеми с еротични мотиви, заимствани от фолклора.
ПРЕВОДИ
Стоян Попов и съпругата му Роза имат общи преводи. През 1905 г. в сп. „Българска сбирка“ излиза преводът им на трагедията „Сафо“ от Франц Грилпарцер, която се използва през театралния сезон 1914-1915 г. в репертоара на Народния театър. Съвместен е и преводът на пиесата на Бранислав Нушич – „Бездна“. Като самостоятелни преводи от Стоян Попов са подписани поемите „Боляринът от Орша“ и „Кой в Русия живее добре“.
ПРАВОТО И КРИВОТО
През 1906 г. Чичо Стоян е редактор на „Славейче“, през същата година излиза неговата книжка „Народни раздумки“, а през 1908 г. – народната приказка „Правото и кривото“. През 1908 г. отново е издадена публикуваната му през 1901 г. епическа поема „Крали Марко“, която претърпява четиринадесет издания до 1982 г.
През 1913 г. в Македоно-одринското опълчение Стоян Попов е в състава на Пета одринска дружина. В излязлата през тази година стихосбирка „Под шрапнелите“ има няколко стихотворения, насочващи към сраженията, в които той е участвал. Автор е още на стихотворенията „16 ноември 1912 г. Деде-Агач“ и „Одрински щурм“ (1913).
През 1916 г. Стоян Попов заема поста окръжен съветник в Одрин. Докато заема длъжността, той влиза в конфликт с всеки, който се опитва да използва нещастието на народа за собствена сметка. Попов предава на прокурора за фалшифициране на подписи и документи председател на постоянната комисия, за което последният е осъден на четири години затвор. Заради тази му постъпка Стоян Попов е уволнен.
ОТНОВО НА ФРОНТА – ВОЙНА, КУЛТУРА... КИНО
По време на Първата световна война (1914-1918) Чичо Стоян отново е на фронта. Данните за участието му в нея са оскъдни, но от стихосбирката „Чичова китка“ става ясно, че се е бил с опълченците и бил награден.
В началото на 1922 г. е премиерата на неговата историческа пиеса „Спартак“, в която главната роля играе Сава Огнянов, а режисьор е Борис Еспе.
Стоян Попов участва и в българското кино. В края на 1922 г. изиграва ролята на Бай Ганьо в едноименния филм по фейлетоните на Алеко Константинов, който е продукция на кинокооперацията „Янтра филм“ под режисурата на Васил Гендов.
Не малко по обем място в творческото дело на Стоян Попов са произведенията му на историческа тематика – „Татарски побудител“ (1928), „Смъртта на Калояна“ (1928), „Телериг-Церига“ (1929), посмъртно излязлата му повест „Воислава и Венчеслав“ (1943).
През целия си живот Стоян Попов сътрудничи в десетки детски периодични издания. Той работи и в областта на народното творчество. Чичо Стоян умира на 31 декември 1939 г. 
/ДД
/Отдел „Справочна“/ДС/МВ/
Използвани източници: Голяма енциклопедия на България, т. 12, ИК „Труд“, София, 2012, с. 4819-4820; Юбилеен сборник 1866-1936. Чичо Стоян, София, 1936; Български писатели за дежа и юноши. Чичо Стоян, Андонова. Н., София, 1982; Речник на българската литература, т. 3, с. 113-114; В. „Вечерни новини", 21.06.1965 г.; в. „Учителско дело“, 22.06.1965 г.; в. „Литературен фронт“, 01.07.1965 г.; сп. „София“, бр. 8, 1965 г.; сп. „Театър“, бр. 8, 1965; сп. „Септември“, бр. 6, 1965 г.