Читалището е институция, която устоява на времето и политическите промени, каза Татяна Велева, секретар на сливенското читалище „Христо Смирненски 1944“

Народните читалища са устойчива във времето културна институция, която съществува независимо от политически и исторически промени, заяви в интервю за БТА секретарят на Народно читалище „Христо Смирненски 1944“ в Сливен Татяна Велева. Тя бе гост на представянето на новия брой на списание ЛИК на тема „Читалищата в минало и бъдеще време“.
По думите ѝ читалището е уникален културен модел, признат като добра практика за съхраняване на нематериалното културно наследство и вписан в регистъра на ЮНЕСКО. Тази година се навършват 170 години от основаването на първото читалище в България – доказателство за жизнеността и устойчивостта на институцията. „Читалището не зависи от политическата обстановка или от историческото време. То е устояло на редица геополитически катаклизми и се основава преди всичко на добрата воля на хората“, подчерта Велева.
Тя припомни, че още в началото на своето съществуване читалищата са създавани чрез доброволчески труд и дарителска воля – принцип, който остава водещ и днес. „Помощта на гражданите е общонародно дело и един от основните стълбове, върху които се опира нашата дейност“, каза още секретарят на културната институция.
Основна роля на читалището, според Велева, е съхраняването на националните и местните традиции. В читалище „Христо Смирненски 1944“ функционират танцови и певчески състави, които издирват, съхраняват и възпроизвеждат автентичен български фолклор. Наред с нематериалното наследство се пазят и елементи от материалната култура – носии, шевици и музейни сбирки с местно значение.
„Уникалното при читалищната дейност е, че няма универсални стандарти и генерални планове. Всяко читалище работи според нуждите на конкретната местна общност, колкото и малка да е тя“, отбеляза Велева. По думите ѝ именно тази гъвкавост прави читалищата живи и значими за хората.
Читалището в сливенския квартал „Република“, където се намира институцията, активно подкрепя инициативите на младите хора. Те намират пространство за изява и реализация на свои идеи – от организиране на летни събития до участие в доброволчески акции. „Хората идват при нас със своите предложения, а ние ги подкрепяме с място, техника и логистика. В замяна те ни помагат при различни дейности и каузи“, посочи Велева.
Особено значение има и библиотечната дейност. Читалищата, по думите ѝ, играят ключова роля за децентрализацията на четенето и осигуряват достъп до литература дори в най-малките населени места. Сред основните предизвикателства обаче остава намаляването на броя на четящите хора, особено сред младите. „Получаваме много дарения на книги, тъй като хората разчистват личните си библиотеки, но нашата задача е да запазим любовта към книгата у децата и младежите“, каза тя.
За целта в читалището се организират дни на четенето, интерактивни игри, инициативи с деца от най-ранна възраст, както и срещи с български автори. Младите хора участват активно и в избора на нови заглавия, създават класации и се включват в състезателни формати.
Велева припомни още, че през януари т.г. в читалището е открит дигитален клуб, чиято цел е да подпомогне възрастни хора и хора от различни възрастови групи да придобият дигитални умения. Обученията са безплатни и са насочени към предотвратяване на социалната изолация и отпадането от пазара на труда поради липса на дигитална грамотност.
По думите ѝ бъдещето на читалищата не е изцяло дигитално. „По-скоро използваме дигиталните инструменти, за да подкрепяме и развиваме традиционните събития и занимания“, посочи тя, като отбеляза засилващия се интерес към ретро формати – хартиени книги, грамофонни вечери и занимания с ръчно творчество.
„Хората, особено младите, усещат нуждата да докосват, да преживяват нещата на живо. Това обяснява и нарастващия интерес към творчески работилници и дейности, свързани с ръчния труд“, допълни Татяна Велева.
Новият брой на списание ЛИК излиза в навечерието на 170-годишнината от основаването на първото българско народно читалище, което отваря врати на 30 януари 1856 г. в град Свищов. Градът бе домакин на културното събитие, което се състоя в залата на Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“. Премиерата на изданието се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина.