Читалището в луковитското село Дерманци ще отбележи 130-годишен юбилей с празнична програма и концерт на народната певица Латинка Петрова

Народно читалище „Христо Ботев – 1895” в луковитското село Дерманци ще отбележи своя 130-годишен юбилей с празнична програма и концерт на народната певица Латинка Петрова тази вечер, съобщиха за БТА от пресцентъра на Община Луковит. На сцената ще се изявят малчуганите от детска градина „Славейче” и ученици от Обединено училище „Неофит Рилски” в Дерманци, след което ще започне концертът на ловешката певица.
Летоброенето на читалището започва в далечната 1895 г., когато на 26 януари по инициатива на Никола Дейков – адвокат от Луковит, се взема решение за основаване на народно читалище с името „Саморазвитие”, разказа пред БТА секретарят на институцията Надка Атанасова. Учредители са Цвятко Субашев, който е избран за председател, поп Йордан Даков, Христо Чернопеев, Начо Пейкин – Сирака, Петко Минкин и Методи Стоянов.
Първоначално дейността на читалището се свежда до организиране на забави, сказки, беседи и увеселителни вечеринки. Създадена е библиотека с малък брой книги – предимно дарени, а също някои вестници и списания. До построяване на сградата на читалището библиотеката се помещава в различни частни домове.
„Учителите, по-будните селяни и учениците в горните класове подготвят театрални представления. В коридора на основното училище почти без декори и със собственоръчно ушити костюми, но с възрожденски дух и ентусиазъм се поставят пиеси от Добри Войников, Васил Друмев, Пейо Яворов и руски класици. Правени са и много вълнуващи певчески концерти и театрални сценки с цел доближаване на изкуството до хората. Тук се откроява личността на учителя Моно Тодоров – дългогодишен артист и режисьор на повечето постановки”, изтъкна Надка Атанасова.
Тя допълни, че през 1920 г. читалището е преименувано на великия български поет и революционер Христо Ботев, чието име носи и до днес. Пет години по-късно се сформира първият струнен оркестър под ръководството на Моно Тодоров, а през 1928 г., също по негова инициатива, се купуват инструменти от Чехия за духова музика, която дълги години весели селото по сватби, тържества и празнични чествания. Душата на тази музика е пак Моно Тодоров.
През 1931 г. към новата сграда на прогимназиалното горно училище се построява читалищен салон. Там самодейците изнасят своите празнични концерти и представления.
Десет години по-късно е разкрито читалищното кино, след като е доставена кино машина.
„Отличителна, бих казала емблематична дейност за читалищата, е създаването на художествени самодейни състави. Не прави изключение и нашето читалище. На сцената са се изявявали поколения талантливи дермански самодейци – артисти, певци, музиканти, танцьори, рецитатори, оратори – от най-малките до най-големите. Безспорно едно от най-големите постижения на нашето читалище е създаването на женския народен хор с тригласно пеене. Дълги години ансамбълът е бил повод за гордост за дерманчани”, разказа още Атанасова.
Неговото начало е поставено от учителката Радка Димитрова, която през 1958 г. създава женска певческа група. Броят на певците бързо нараства и с тях се заема неуморният Моно Тодоров. В началото изявите на ансамбъла са на местни празници в селото и околията. Но техният упорит труд и постоянство дават своите резултати – през 1974 г. печелят сребърен медал от Четвъртия републикански фестивал на художествената самодейност, а в петото му издание (1979) – златен медал, както и много още отличия.
„Тук отново се откроява личността на Моно Тодоров като цигулар, диригент, автор на текстове и музика на някои песни. Този изключителен човек държи цигулката и диригентската палка повече от 50 години”, обясни секретарят на читалището в село Дерманци.
Градежът на днешната читалищна сграда – с голям салон, сцена и гримьорни, малка зала и библиотека с няколко помещения, започва около 1960 г. „Когато отпуснатите за строежа средства не достигат, жадните за култура и изкуство дерманчани участват с дарения и собствен труд. В общото дело се включват и Иван Пеев – емигрант в САЩ, и неговата американска съпруга Евелина, които даряват крупна сума, за да се довърши и обзаведе новият културен дом, както всички го наричат по онова време”, разказа Надка Атанасова. Новата красива читалищна сграда е открита на 17 януари 1965 г.
„Шейсет години тази сграда ни приютява. Шейсет години тя е свидетел на вълнуващи празнични програми, концертни спектакли и оспорвани политически дебати. А в последния четвърт век се превърна в мой втори дом. В нея израснах и помъдрях. За тези 25 години, надявам се, да съм докоснала сърцата на няколко поколения дерманчани, преминали през женската певческа група „Незабрава”, различните танцови състави през годините и през групите за пресъздаване на традиционни празници и ритуали, през библиотеката, през празничните програми и общоселски празници и накрая – най-скъпите на сърцето ми, моята гордост, танцова формация „Дерманка”, откровена е Атанасова.
По думите ѝ Народно читалище „Христо Ботев – 1895” е стожер на духа вече цели 130 години, изразяващи се във всеотдайна, сърцата работа на поколения читалищни дейци и самодейци, за да бъдат съхранявани българските традиции, бит и култура.