Човечеството все още е далеч от създаването на съвършени хуманоидни роботи – около това се обединиха учени, участващи във форума Humanoids Summit в САЩ, съобщава Асошиейтед прес.
Симпозиумът, проведен в Музея на компютърната история в Силициевата долина – Маунтин Вю, Калифорния, събра над 2000 души, сред които водещи инженери по роботика от „Дисни“, „Гугъл“ и десетки стартъп компании. Участниците представиха най-новите си технологии и визии за бъдещето на хуманоидната роботика.
Бързото развитие на изкуствения интелект даде тласък на отдавнашни идеи за създаването на хуманоидни роботи, способни да движат механичните си тела като хора и да изпълняват задачи, които традиционно се вършат от хора. По думите на основателя на форума Модар Алауи много изследователи вече смятат, че хуманоидите или други форми на физическо въплъщение на изкуствения интелект „ще се превърнат в норма“. „Истинският въпрос е, че това ще отнеме още доста време“, подчерта той.
Приносът на „Дисни“ към тази област – ходещ робот, пресъздаващ героя Олаф от филма „Замръзналото кралство“ – се очаква да започне самостоятелно да се движи в увеселителните паркове „Дисниленд“ в Хонконг и Париж в началото на следващата година. Макар че забавни и изключително сложни роботи, наподобяващи човек, вече съществуват, появата на роботи с „общо предназначение“, които да бъдат продуктивни членове на работна среда или домакинство, остава по-далечна перспектива.
Според специалисти напредъкът в т.нар. „въплътен изкуствен интелект“ (embodied AI) е логично продължение на развитието на езиковите модели и компютърното зрение. Докато системи като „Чат Джи Пи Ти“ (ChatGPT) функционират изцяло в дигитална среда, хуманоидните роботи поставят изкуствения интелект в реалния физически свят, където машините трябва да разбират пространството, баланса, допира и движението.
„Хуманоидната роботика има изключително стръмен път пред себе си. Съществуват още много сериозни научни проблеми за решаване“, казва Косима дьо Паские – изследовател и съосновател на Haptica Robotics, компания, която разработва технологии за усещане на допир при роботи. По думите ѝ най-голямото предизвикателство не е външният вид на машините, а способността им да възприемат света по начин, близък до човешкия.
Научните изследвания в тази област обхващат невронауките, когнитивната психология и машинното обучение. Човешката сръчност и адаптивност са резултат от сложни мозъчни процеси, които позволяват бърза реакция, учене от грешки и прецизно движение – способности, които все още трудно се възпроизвеждат изкуствено.
Макар че хуманоидни роботи като Олаф вече намират място в сферата на културата и развлеченията, скептицизмът сред учените остава силен.
Пионерът в роботиката Родни Брукс, съосновател на компанията iRobot, отбелязва, че съвременните хуманоидни роботи все още не са способни да развият истинска сръчност. „Днешните хуманоидни роботи няма да се научат да бъдат наистина ловки, независимо от стотиците милиони, а може би и милиардите долари, вложени в тяхното обучение“, пише той в есето си I, Rodney Brooks, Am a Robot. Текстът беше цитиран на форума, макар авторът му да не присъстваше.