Човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин, казва писателят Людмил Станев

„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза пред БТА писателят Людмил Станев. Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”).
Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева. 
За БТА Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги. „Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът. Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”. 
Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”. На въпроса на БТА  какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.” 
Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази. 
„Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев. „Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той. 
Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”. „Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът. 
Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес.  „Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той. „Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът.  
Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите. „Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят. Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби. „Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той. 
Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала. „Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.