Чрез липсата на чужди идеи и морал, чрез игра и интерактивно взаимодействие между публика и актьори, се предават по-лесно посланията на климатичния театър, каза Елица Станева-Бритън

'Именно чрез липсата на наслагване на чужди идеи и морал, чрез игра, чрез интерактивно взаимодействие между публика и актьори, се стига до по-силно доставяне на послание при климатичния театър. Това каза в интервю за БТА психологът Елица Станева-Бритън, докторант в Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към Българската академия на науките (БАН).
''Този начин, по който актьорите представят проблема, свързват го с личността, именно чрез тези истории, които ни карат например да се поставим на мястото на жертва на бедствие. Интересно е, че тук не се наблюдава, както при стандартните театри от хилядолетия, да ти казват какво трябва да мислиш, какво да чувстваш, за да станеш ''еди какъв си''. Този морал се избягва при климатичния театър, защото често, ако някой ти каже ''не замърсявай океана'' или ''не си изхвърляй хартията в това кошче, а в другото'', се получава точно обратното и човекът си казва: ''ти ли пък ще ми кажеш какво да правя'', разказа Елица Станева, попитана за това какви са изразните средства на климатичния театър, които най-осезаемо го отличават от театъра, който сме свикнали да гледаме.
Тя разказа и за първите опити театърът да предава научни данни и послания, за понятието ''климатичен театър'' и обяснява защо театралната сцена може да се окаже по-сигурен източник на информация, когато става въпрос за климатичните промени.
Откога започват да се правят опити за връзка между театъра и комуникирането на научни проблеми, свързани с климата?
 - Театърът като един вид медийно средство е мощна арена още от хилядолетия. Логично продължение на това твърдение е тази арена да се използва именно от учените. Общо взето, в изследванията по темата, въпреки че материалите не са много, се наблюдава от 2018 г. как немската научна общност започва да работи с артисти. Първите две направления, които са засегнати именно в тази колаборация между артисти и учени, са на теми, които са по-далечни от климата, а именно - невропсихология и физика. Всъщност върху това се залага и в една постановка, преработка на класическа, ''Галилео Галилей'', която се пречупва от идеята да бъде представена загубената връзка между наука и общество, което вече става релевантност за климатичните промени, тъй като се наблюдава една огромна дистанция - психологическа, в това как хората възприемат този проблем. Въпреки че около нас - ние някак си се дистанцираме и забравяме за него.
Драматургът Робърт Холман определя ''сцената като вик''. Това ли е една от основните причини сцената да се използва за предаване на научни послания с по-достъпен ''език'' за публиката?
- Сцената привлича нашето внимание. Всичките послания, отправени от нея, наистина са като вик и биват чути, защото самият салон някак си ни поставя в по-различна сетивна обстановка, в която всички сме равни, нямат значение пол, статус, убеждения. Самите актьори представят начина, по който ние можем да ги чуем - било чрез различни символи, било чрез игра, било чрез самите декори. Именно тяхната игра ни кара да се свържем, да чуем проблема, тъй като липсват сухи научни данни. Колкото и жалко да звучи, наистина повечето данни за публиката са неразбираеми и скучни, въпреки че научните открития са прекрасни, но данните не са представени по начин, по който ние можем да ги разберем. Затова именно театърът е това, което ние бихме могли да чуем.
Популярност набира понятието ''климатичен театър''. Можете ли да разкажете малко повече за това?
- Като понятие този климатичен театър е част от така наречената ''climate fiction'' - климатична фантастика, в която са обхванати различни направления. Това биват художествени произведения, в случая с климатична насоченост, литературни творби, визуални творби. В случая с театъра интересно е, че много неправителствени организации, както и създаващи се специално за целта такива, вече има навсякъде по света.
Интересен проект е организацията Climate Change Theatre Action. Тя събира артисти, които да представят постановки на различни теми всяка година - петминутни, кратки. Това могат да бъдат измислени герои, които се борят с климатичните промени, личностни истории, които са едни от най-хубавите като постановки, защото именно когато ние се съпоставим с лична история, виждаме отпечатъка на промените тук и сега, което наистина е много важно, релевантно е, както и за климатичните бежанци, които за жалост забравяме. Също така постановките са и на теми за загубващите се екосистеми, за различните растителни и животински видове. Интересно е, че и в България това навлиза. Хубаво е за училищата, че вече има пиеси, които са разработени, например от ''Грийнпийс'' – България и актьори, за да представят на децата по начин, по който те да могат да чуят, какви са последиците от промените в климата. Бих казала, че интересното е, че повечето климатични театри се реализират на живо, сред природата, което допълнително внася едно разбиране по въпроса, защото колкото и да е банално, когато сме сред природата, ние наистина се свързваме по-лесно с нея.
Организацията Climate Change Theatre Action работи по теми, които подчертават надеждата, а не отчаянието. Според вас това ли е водещо за успеха на климатичния театър - да преобладават темите, свързани с надеждата и позитивното, отколкото с негативното и отчаянието?
- Виждаме, че в медиите и във всякакви средства, които ни представят проблема, често се стига до един ''алармизъм'', а този алармизъм влияе много лошо и на младите, които се чувстват виновни по отношение на случващото се. Затова, заедно учени и актьори, стигат до извода, че е по-важно да се види надеждата, а човекът може да се окуражи, което да го подтикне за действие, вместо да се чувства виновен, което да го затвори в себе си и да се постигне обратният ефект. Затова именно представянето на въпроса, колкото и да е сериозен, колкото и да е късно, както казват някои, трябва наистина да бъде разгледано от позитивна страна, за да може публиката да се свърже с проблема.
Как театърът успява да се наложи като комуникационен метод и чрез появата на нови термини в индустрията? 
- Може би именно тези нови термини като ''зелена драматургия'', ''еко-драматургия'' някак си обнадеждават, че този вид театър е тук да остане, не е само някаква модерна привичка. Въвеждането именно на такива термини е важно, за да свърже самите актьори и учени към проблема. Защото, когато се види, че това съществува, повече актьори може да се насочат към този вид театър. Така че, наистина, дори с едно въвеждане на термини, бих казала, че могат да се постигнат реални стъпки в самата индустрия.
Елица Станева-Бритън е психолог по образование, с бакалавърска степен в СУ ''Св. Климент Охридски'' и магистратура в Мюнхенския университет ''Лудвиг Максимилиан''. Част е и от авторския екип на ''Климатека''. В момента е докторант към Института за изследване на населението и човека към БАН, изследва темата за психологията, творчеството и изкуствения интелект. Научните ѝ интереси са свързани с ефекта на изменението на климата върху поведението на хората и концепцията за климатична справедливост.