CISAC/Музикаутор: Глобален призив към ЮНЕСКО за защита на човешкото творчество в ерата на изкуствения интелект

Инициативата на международната коалиция е част от усилията на световните организации за колективно управление на права за адаптиране на културните политики към дигиталната ера.
 София, 17 април 2026 - Международна коалиция от организации, представляващи повече от 6 милиона творци по света, призова ЮНЕСКО да приеме ясни и ефективни насоки за прилагането на Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г., с оглед на бързото развитие на генеративния изкуствен интелект.
Сред водещите участници в инициативата е Международната конфедерация на дружества на автори и композитори (CISAC), на която е член и българската организация за колективно управление на права в музиката - Музикаутор.
Международният призив е подкрепен от широка коалиция от организации, представляващи автори на музикални произведения, изпълнители, музикални издатели и други творчески индустрии от цял свят. Сред тях са CISAC, BIEM, CIAM, ECSA, AEPO-ARTIS, IFPI, ICMP, IMPF, FIM и GESAC – организации, които обединяват милиони носители на авторски права.
Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване е ключов международно приет документ, който дава право на държавите да провеждат политики в подкрепа на културата и творческите индустрии.
Република България е ратифицирала конвенцията още през 2006 г., а днес международният договор се разглежда като основа за създаване на нови правила, които да гарантират, че развитието на изкуствения интелект няма да бъде за сметка на авторите и културното развитие.
В позицията се настоява за премахване на Принцип 1.2 относно „правото на използване на изкуствен интелект“, ясно се противопоставя на всякаква подкрепа за големи езикови модели (LLMs) без подходящи гаранции и се отхвърлят мерки, които биха могли да доведат до заличаването на творчески професии като превод и дублаж. 
Призовава се за спазването на три основни принципа:

предварително разрешение за използване на авторски произведения,
справедливо възнаграждение за създателите им
пълна прозрачност относно данните, използвани за обучение на изкуствен интелект.

Според организациите, липсата на действащи регулации създава реален риск от масово неправомерно използване на защитено съдържание, което подкопава развитието на творческия сектор. „Изкуственият интелект трябва да служи на човешкото творчество, а не да го заменя“, се подчертава в общата позиция.
Темата има особена значимост и за България. През 2025 г. Общото събрание на CISAC се проведе в страната, поставяйки София в центъра на глобалния разговор за бъдещето на авторските права и творческите индустрии. Събитието подчерта ролята на България като част от международната културна общност, но същевременно открои и сериозните предизвикателства на национално ниво.
В продължение на години въпросът за ефективното спазване на авторските права на създателите на музика остава неглижиран от държавните институции. Липсата на последователна политика и ефективен контрол продължава да поставя българските автори в уязвима позиция, особено заради новите технологични предизвикателства.
„Българските автори не могат да бъдат оставени извън глобалния разговор за бъдещето на творчеството. Необходима е ясна национална позиция и реални действия за защита на правата им,“ заяви Иван Димитров, изпълнителен директор на Музикаутор. „Като част от световната мрежа на дружествата за управление на интелектуална собственост, Музикаутор активно защитава правата на българските автори и композитори и подкрепя усилията за въвеждане на правила относно използването на творческо съдържание от ИИ системи.“
Музикаутор призовава българските институции да се включат активно в международния диалог и да предприемат конкретни стъпки за защита на авторите – както в традиционната културна среда, така и в новата технологична реалност, оформяна от изкуствения интелект.
Инициативата на международната коалиция е част от усилията на световните организации за колективно управление на права за адаптиране на културните политики към дигиталната ера и за гарантиране, че творците ще останат в центъра на културните и икономическите процеси.