„България произвежда световна наука и сега. Имаме много силни дисциплини. И мисля, че това ще се подобрява.“ Това казва в Студио „Аз-буки“ д-р Антони Рангачев – главен асистент в Института по математика и информатика към БАН и носител на престижен грант по програмата "Мария Склодовска-Кюри" на Европейската комисия и на петгодишен изследователски грант PROMYS от Швейцарската национална научна фондация.
С един от математиците от новото поколение български учени – специалист по алгебрична геометрия и теория на особеностите, който придобива докторска степен от САЩ, разговаряме за науката на високо ниво, за пътя от България до водещи световни университети и обратно, както и за мястото на математиката в образованието.
Според д-р Рангачев положителен факт за развитието на науката у нас е, че в момента има голямо внимание към кадрите. „Има програми като "Петър Берон" и ВИХРЕН, които, разбира се, трябва да се мащабират, но са добро начало и дават възможност на млади учени да се реализират. Вдигнаха се възнагражденията на младите учени и в университетите, и в БАН, което прави тази кариера привлекателна“, отбелязва той.
Но посочва, че е въпреки това засега е налице голям недостиг на млади хора от българските университети, които искат да правят докторантура. „Не е задължително тя да води до научна кариера. Кадри с научен подход и мислене са необходими и в компании, които развиват научноизследователска дейност - надявам се да има все повече такива в България", коментира събеседникът ни.
И още нещо подчертава д-р Рангачев – според него в родната наука в момента има залитане към количеството, за разлика от страни като САЩ и Франция, които познава отблизо, където се гледа по-скоро качеството на научната продукция.
„Тук виждам, че качеството се измерва с количество, а доста често тази мяра не е съвсем правилна. Наукометрията тласка, особено младите хора, да публикуват повече на парче“, казва той.
Споделя още, че е необходимо потенциалът на учените от БАН да бъде използван за обучението на студентите и насочването им към научна кариера.
„БАН, в частност нашият Институт по математика и информатика, има много млади учени и всяка година идват нови и нови. Имаме постдокторанти, доценти, главни асистенти от цял свят, представители на различни математически школи. И тези хора горят от желание да преподават. Преподавал съм като докторант и като главен асистент в Университета на Чикаго сумарно 6 - 7 години. Някой трябва да направи така, че да може нашите студенти да ползват този потенциал. Това не означава да се изместват преподаватели от университетите. Има редица други начини - семинари, лекции, специализирани курсове. Това би раздвижило значително обстановката в нашите университети“, смята д-р Рангачев.
Според него колко успешен е даден учен се измерва не само с научната му продукция, а и с това какви студенти обучава. „Добрият съвременен преподавател трябва да е и добър учен. Трябва да знае какво се случва в света на науката, и да предава на студентите от собствения си научноизследователски опит“, категоричен е той.
Д-р Рангачев отбелязва още, че България има изключително силни традиции в средното образование и в извънкласната работа по математика, които са известни дори в САЩ, където той завършва Масачузетския технологичен институт.
По думите му относно изучаването на математика в училище трябва да има осъвременяване на задачите и практична насоченост в немалка част от тях. Но не бива да се залита към това математиката да се превърне в рецептурник за решаването на практически проблеми. Необходим е и по-изследователски подход в родното образование, в който България също има традиции. А за него са нужни и много добре подготвени учители.
Събеседникът ни подчертава, че строгият математически подход на доказателствата е нещо, което се атакува от съвременните тенденции в образованието.
„Всичко трябва да направим практически и хората да знаят как да оперират с тези инструменти, като не е необходимо да разбират какво стои зад тях. Но има нещо много важно - математиката учи, че при наблюдение на даден обект трябва да се убедиш дали изводите са валидни само за него, или можеш да обобщиш доказателствата за цяла система. Това е индуктивен подход на мислене и или успяваме да докажем твърдението, или намираме контрапримери, които го оборват. А това вече е култура на мислене. И тя се формира в най-ранна възраст чрез този подход на преподаване в математиката и на верификация на твърдения“, обяснява той.
Д-р Рангачев е убеден, че учениците трябва да имат солидна фактологическа база. Но основната функция на съвременното образование е, че трябва да научи децата как да мислят. Особено предвид масовото навлизане на изкуствения интелект във всички сфери на живота. За това той е привърженик на по-консервативен подход при въвеждането му в училищата.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и в. „Аз-буки“)