Да бъдем търпеливи, да не падаме духом, а да имаме надежда в Божието милосърдие, каза отец Милен от плевенския храм „Света Параскева“

„При страдания трябва да бъдем търпеливи, да не падаме духом, а да имаме надежда в Божието милосърдие“, каза в неделната си проповед отец Милен от плевенския храм „Света Параскева“.
Той каза още да благодарим от все сърце на Бога за Неговата безкрайна милост към нас, грешните, и на дела да показваме благодарността си, като се преобразяваме в новия човек, създаден в правда и святост на истината, и по такъв начин животът ни да бъде жертва жива, свята и благоугодна Богу.
В четвъртата неделя след Великден отецът разказа притчата за разслабения. През време на земния живот на Иисус Христос имало в Йерусалим при Овчите порти къпалня, която на еврейски наричали Витезда, или в превод: дом на милосърдието. Тя имала пет притвора. В тях лежало голямо множество болни, слепи, хроми и изсъхнали, които очаквали раздвижване на водата, защото Ангел Господен от време на време слизал и раздвижвал водата, и който пръв влизал след раздвижване на водата, оздравявал от каквато болест и да бил налегнат.
Между болните имало един човек, който от 38 години бил разслабен, но с вяра и надежда очаквал раздвижването на водата, за да оздравее. Господ се отбил в къпалнята. Минавайки между болните, се спрял при разслабения, погледнал го и го запитал дали иска да оздравее. Той го запитал, за да провери неговото търпение и безсърдечието на хората в къпалнята. Болният отговорил, че иска, но си няма човек, който да го спусне в къпалнята, а докато сам стигне, друг го изпреварва и влиза в нея.
И Онзи, който е дошъл да подири и спаси погиналото, става негов близък и му казва: „Стани, вземи одъра си и ходи!“ Радостта на излекувания била безгранична.
Отец Милен разясни на миряните, че тази къпалня е предобраз на светото кръщение. Банята на възраждането, в която в името на Иисус Христос се очистваме от греха, освещаваме се, оправдаваме се и ставаме духовно здрави.
Той каза още, че в Йерусалим само на едно място имало Витезда и само от време на време се дарявало изцеление. А всеки храм е дом на милосърдие, тук е място за среща на вярата с Божията благодат. В светите храмове, чрез светите тайнства, в отговор на искрена вяра и гореща молитва се дава висше духовно изцеление, прошка на греховете и укрепване на душата за християнски нов живот.
„Тук, в храмовете, ние ще се срещнем със своите близки, от които е имал нужда и евангелският разслабен. Нека се поучим от него, както той през всичките 38 години не похулил Бога, а очаквал с вяра и кротост своето изцеление, което е получил“, добави в заключение свещеникът.