„Братя и сестри, чествайки паметта на жените мироносици, на Свети Йосиф Ариматейски и на Свети Никодим, светата църква ни напомня, че и ние като тях трябва да бъдем верни и предани на Христос, без притеснения и без страх и срам при всички обстоятелства“, призова миряните отец Иван от плевенския храм „Света Параскева“.
Той добави, че трябва с думи и дела да го изповядваме пред света, помнейки неговите предупреждения: „Всеки, който мене признае сред човеците, ще призная и аз него пред моя отец небесен. Който се срами от мене и от думите ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и син човешки ще се срами от него“. Това е поуката, която днешният празник ни предлага. Нека я усвоим и осъществим в живота си, призова още отецът.
Днес светата православна църква чества и възпява паметта на жените мироносици. Онези жени, които с голяма смелост отишли да положат тялото на Исус Христос в гроба по юдейски обичай. За тяхна почуда, когато отишли на гроба, видели камъка отместен от вратата гробна и ангел господен ги попитал: „Защо търсите живия между мъртвите? Той възкръсна. Няма го тук“. Така тези жени стават първите проповеднички на славното Христово възкресение, разясни за БТА отец Милен.
На събралите се в храма вярващи отец Иван разказа притчата за Йосиф и Никодим: „И когато вече мръкна, понеже беше петък, сиреч срещу събота, дойде виден член на съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилат и измоли тялото Исусово“.
Йосиф бил богат човек, добър и справедлив. Той очаквал царството божие. Никодим бил фарисей, учител израилев. След като Спасителят издъхнал, Йосиф Ариматейски отишъл при Пилат и измолил тялото Исусово, свалил го от кръста и купил плащеница. Дошъл Никодим, който донесъл смес от смирна и алой. Те обвили тялото с благовонията по юдейски обичай, положили го в гроб, изсечен в скала, и сложили голям камък върху вратата гробна.
С погребението на Спасителя Йосиф и Никодим са извършили наглед прост и обикновен, но велик подвиг, продължи отец Иван. Знатни и богати погребват един беден странник. Ако вникнем в обстоятелствата на този подвиг, ние ще разберем неговото недосегаемо величие и изключителния му героизъм. Срещу Христос били всички членове на еврейското общество. Те дирили случай и средства, за да го погубят. Народът и тълпата изменили на Христа. При тържествения му поход през Йерусалим тя ликуващо пее „Осанна!“, после диво реве „Разпни го!“ Враговете Исусови тържествуват. Той е прикован на кръста. Охулен, осмян, подигран, след което най-после издъхва. Йосиф и Никодим извършили своя подвиг, защото вярвали в Христос като пратен от Бога. Защото са го обичали, почитали и в смъртта му виждали непостижими божествени тайни, които са разбрали след неговото възкресение.