Да бъдеш космонавт е изключително високо технологично постижение, твърди директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев. Това каза той по време на представянето на априлския брой на списание ЛИК на тема „Българската следа в Космоса“, което БТА представя днес.
Изданието е вдъхновено от 45-ата годишнина от полета в околоземна орбита на първия български космонавт Георги Иванов. Събитието се проведе съвместно чрез видеовръзка и във всички национални пресклубове на БТА в страната и в чужбина.
Гости в Търговище бяха областният управител Гергана Цонева, директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев и представители на община Търговище.
За БТА Мирослав Тошев разказа„историята на една американска мечта, осъществила се в България“. Става дума за втория български космонавт Александър Александров или както в Омуртаг го наричат - Сашо. „Защо американската мечта? Защото Сашо тръгва от село Кьосевци, за да стигне до космическите висини. Неговият род по бащина линия е от това село. Той е малко момче, което има амбиция и смелостта, и желанието да полети на високо. В Омуртаг, както и много други малки градове, имат комплекс за малоценност. Е, Александър Александров не е страдал от подобен комплекс, най-вероятно. Или ако е имал такива притеснения, те са се отмили още в първите дни на неговото кандидатстване и след това обучение във Военното училище в Долна Митрополия. Завършил е с много висок успех, проявил е достатъчно физически данни, за да може да бъде пилот. Той има и една особена психическа устойчивост. Аз съм говорил няколко пъти с него, но се усеща. Той е спокоен човек, мисли бавно, но не като човек, който няма нищо в главата си, а като човек, който има много варианти, възможности и подбира най-важните от тях. По всяка вероятност именно посоченото качество го е направило космонавт.
В добавка той е втория български космонавт. Сиреч един път е разочарован след като Георги Иванов полита в космоса, а той остава на земята. За всички ще кажа, че два екипа се готвят по една и съща програма, с едни и същи натоварвания и до последния момент не се знае кой ще литне. Често се шегуват по-възрастните хора, за времето 1979 г., че всички вестници, списания и рекламни материали са издадени в два броя. На единия е Георги Иванов, на другия – Александър Александров. Т.е. да бъдеш дубльор не означава да бъдеш резерва. Разочарованието е било много голямо, но както се казва „дебелата балканджийска глава е дебела“ и вместо да изпадне в психически смущения, депресия и други днес модерни неща, Александър Александров продължава, за да стигне до своя звезден миг.
Да бъдеш космонавт за нас в онези години не представляваше нищо особено. Но когато дойдоха промени и нашата родина започна лека-полека да се превръща в пустиня от изоставен бетон, започнахме да оценяваме какво е да имаш космонавт. Изключително високо технологично и физическо постижение“.
В този смисъл да имаш космонавт е повод за гордост, категоричен бе Мирослав Тошев.
В Омуртаг от години има Авиационно-космическият парк . Това е музей на открито до главния път София – Варна. Посветен е на авиацията и космонавтиката, тъй като в града е роден и израснал вторият български космонавт Александър Александров.
Паркът е открит през 2008 г. Изложени са самолети, зенитно-ракетна установка, радио-локационна станция "Звезда" и друга техника, които са били на въоръжение във военно-въздушните сили на Българската армия преди години. Могат да се видят и трите вида самолети, с които Александър Александров е летял - МИГ-19; МИГ-21 БИС; СУ. Показана е и зенитно-ракетна установка М-11, която става известна на света на 1 май 1960 г., когато руските въоръжени сили свалят американския U2.
В Историческия музей в Омуртаг се съхранява скафандърът на Александър Александров, с който осъществява полета си през юни 1988 г. Мисията продължава от 7 до 17 юни. Бате Сашо - както го наричат в родния му град, лети на борда на съветския космически кораб "Союз ТМ-5", заедно с космонавтите Анатолий Соловьов и Виктор Савиних.