Да имаме жива вяра, че свети цар Борис-Михаил е при Господ и се моли за народа ни, каза отец Любомир в Самоков

Да имаме жива вяра, че цар Борис-Михаил Покръстител е при Господ и се моли за българския народ. Това не е просто традиция или история. Това е Божия благодат, каза отец Любомир Славчев в храм „Въведение Богородично“ в Самоков на днешния празник, когато се чества паметта на равноапостолния княз свети Борис-Михаил. 
Отец Любомир призова всеки вярващ да се обърне с молитва към свети цар Борис-Михаил Покръстител за добруването на българския народ. 
По думите на свещеника цар Борис се отказва от трона и от сина си Владимир, повел българския народ назад към езичеството. „Свети цар Борис е бил толкова верен докрай на Христос, че е жертвал сина си за вярата. Трябва да се знае, че това е просиял светец, а не само историческа личност“. 
Отец Любомир допълни, че покръстителят на българския народ е бил във вярата и тя е била всичко за него. Той посочи, че може българите да отправят молитва за него, за да има повече добро, вяра и просвета в България. 
По думите му днешната годишнина – 1160 години от покръстването на българския народ, е исторически поглед, но духовният поглед е по-различен, който ни оставя като завещание с постъпките си. 
Според информация на отдел „Справочна“ на БТА свети цар Борис е роден през 30-те години на девети век. Той е хан на България (852-865). След това е княз в периода (865-889). През 865 г. Борис Първи с целия си род се покръства в Плиска и приема християнското име Михаил, след което започва покръстването на болярството и българския народ. От 864 г. Борис води преговори за уреждане на независима българска църква, което става на 4 март 870 г. на Вселенския събор в Цариград. 
През 889 г. оставя престола на първородния си син Владимир-Расате и се замонашва, като запазва върховенството на властта си. Но недоволните боляри подтикнали Владимир-Расате към преврат, за да възвърне езическата религия. Разбрал това, Борис се връща в столицата Плиска и потушава метежа. Владимир-Расате бил свален и на негово място бил поставен по-малкият син Симеон. След това Борис се оттегля в манастир, където остава до края на живота си на 2 май 907 г. След смъртта му е канонизиран за светец от църквата. Всяка година на 2 май Българската православна църква отбелязва църковния празник на св. цар Борис-Михаил.