Да предизвикваш смях, значи да заразяваш хората със свобода, каза главният редактор на списание ЛИК – доц. Георги Лозанов

Да предизвикваш смях, значи да заразяваш хората със свобода. Това каза главният редактор на списание ЛИК, доц. Георги Лозанов, по повод представянето на новия брой, посветен на 100-годишнините от рождението на актьорите Георги Парцалев и Георги Калоянчев. Изданието на БТА е озаглавено „Царете на смеха на 100“. Събитието се проведе във Фестивалния комплекс във Варна в рамките на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“.  
„Много се радвам, че домакин на представянето пак е „Златна Роза“. Там е естественото място, на което да говорим за такива големи личности на българските кино и театър, каквито са Калоянчев и Парцалев. Щях да кажа, които бяха, но, разбира се, чрез своето изкуство и чрез културната памет те продължават да живеят. Мисля си, че за тях се казва, че те са незабравими само че това не е съвсем вярно. Те са незабравими за тези, които са ги гледали. А тези, които сега научават за тях, те няма как да имат памет, ако ние, техните съвременници, съвременниците на Калоянчев и Парцалев, не я предадем", каза още доц. Лозанов.
„В този смисъл, с този си брой списанието осъществява една важна част от своята мисия - срещата на поколенията и възможността да се създава континуитет на паметта, така че и следващите поколения да знаят това и да се радват на това, на което ние сме се радвали. Даже в някакъв смисъл и да се смеят на това, на което сме се смеели и се смеем, защото това ни създава чувство за вътрешна приемственост и единство на националната култура и въобще създава общо лице", допълни той.
Доц. Лозанов поясни, че настоящият брой „проявява и една друга важна страна на редакционната политика на списание ЛИК, при оценката на близкото минало, защото голямата слава на Калоянчев и Парцалев се трупа и те се разпознат, и се повръщат в царе на смеха във времето на комунизма в България."
„Имаме сериозен проблем с преоценката на миналото през всичките тези 35 години. Аз съм имал повод и друг път да кажа това, че проблемът е свързан и с опитите да го оценяваме веднъж или като лошо, или като добро. А там има, разбира се, считано от историческа гледна точка, белези от онова тоталитарно общество, които трябва да бъдат най-малкото урок, така че да не се повтарят, каквито рискове несъмнено има. Заедно с това има и постижения, има и форми на съпротива, които трябва да ги откроим, за да може да разберем лошото, осъзнавайки кое е било доброто. И няма съмнение, че Калоянчев и Парцалев са лица на доброто в онова общество", обясни доц. Лозанов.
Той допълни, че „смехът е освобождение. Той те освобождава не само от това, на което се надсмиваш, но когато успееш да се надсмиваш над него, ти вече се освобождаваш от него, но в един кратък миг на смеха, който тръгва от ума, минава през емоциите и стига до тялото, и накрая започва леко да го разтриса в един смешен такъв акт. Акт на смях, тогава ти си абсолютно свободен.“
„Смеещият се човек е напълно загубен за властта. Този миг, тази тръпка, която минава през тялото ти, това е тръпката на свободата. С-то на смеха и С-то на свободата са вързани едно за друго. Затова талантът да разсмиваш няма голямо значение и ти самият какъв си. И този брой прави интересна съпоставка между личностите на Парцалев и Калоянчев. Аз имах повод да напиша, че те много повече се различават, отколкото си приличат, като натюрел, като ценности, даже като съдба. Калоянчев е доста свързан с конюнктурата и се превръща в народен любимец много бързо. Парцалев е онези хора, на които им казвахме контри. Той гледа доста скептично на обществото и си дава сметка, че живее в един тоталитарен свят. Не е готов да се подчини на неговите норми, пък и той не му дава голям шанс в началото за развитие. Парцалев тръгва по естрадите из България, където да трупа популярност, както самият Калоянчев казва: „Даже по-голяма от моята“, поясни доц. Лозанов.
В обобщение той каза, че „двамата артисти са доста различни и в новия брой на списание ЛИК става дума за това, но общото е талантът да предизвикваш смях."