Да се запитаме днес дали знаем какво искаме, призова Врачанският митрополит Григорий по време на света литургия

В днешния ден да се запитаме, дали знаем какво искаме и дали търсим правилно това, което е най-необходимо за нас, призова Врачанският митрополит Григорий по време на проповедта си в храм „Възнесение Господне“ във Враца. В нея той разказа за молбата на двама апостоли, които поискали от Господ Иисус Христос да седнат от ляво и дясно на Неговата Слава в Царството Му. Това станало докато всички отивали към Йерусалим и Христос им разказвал, че ще бъде предаден, заловен, бичуван, оплют, ще бъде разпнат и на третия ден ще възкръсне от мъртвите и ще се възцари в Царството си да царува во веки“, разказа митрополита.
„Въпреки, че многократно им говореше какъв Цар ще бъде и какво ще бъде Неговото Царство, те не преставаха да си мислят, че Господ Иисус Христос ще се възцари като цар земно, че ще царува славно, както са царували другите царе до тогава, че ще седи в царски палат, ще управлява много царедворци и ще властва над големи територии“, посочи Григорий.
По думите му на пръв поглед няма нищо нередно в искането на двамата да бъдат редом с Господа в царството му, „защото това искаме и всички ние, и живеем с вярата и надеждата да възкръснем от мъртвите, именно в царството Божие“, но те не са успели да проумеят за какво Царство става въпрос, обясни дядо Григорий.
Затова Господ Иисус Христос ги попитал накрая дали ще могат ли да изпият чашата, която Той изпие и дали ще могат да се кръстят в кръщението, в което Той ще се кръщава. „На което те изразиха готовност, защото те наистина оставиха всичко, за да последват Иисус Христос. Но ако се замислим, ако те изпиеха чашата, която Господ Иисус Христос изпи – чашата на страданието, за да достигнат до славното възкресение, то тези двама апостоли би трябвало да бъдат на мястото на двамата разбойници на Голгота, приковани и страдащи с Господа Иисус Христос. Затова Той им каза, че не знаят какво искат, като искат да изпият чашата, която Той ще изпие“, обясни отецът.
„„Не знаете какво искате!“. Много пъти всеки е призовавал Бога и го е молел от все сърце за едно или друго. И много пъти хората са разочаровани, казвайки: „Толкова гореща молитва към Бога, толкова много молитви към Бога, толкова просби за това или това и накрая – нищо“. Това неизпълнение на нашите молитви си има отговор. И този отговор е същият като към двамата апостоли – „Не знаете какво искате“.
Защото в много от случаите, обясни отец Григорий, молим Бога за неща уж за нас, но в същност незначителни, като земни блага, високи държавни постове, място в обществото, признание. „Бог ни казва, че най-необходимо е да спасим душата си, да търсим прошка за греховете си и да получим в наследие в Царството Божие. За земните блага Той казва, че ако търсим Царството Божие, всичко останало ще ни се предаде, защото Бог знае, че ние имаме нужда от всичкото това материално, което ни е завладяло и много пъти живеем само с мисълта за него. И молитвите ни към Бога са отправени само за такива неща. Затова и отговора е „Не знаете какво искате!“.
Затова в днешния ден да се запитаме дали сме готови да минем през всичките тези мъки и страдания и да достигнем до вечния живот, подобно на светите апостоли и на всички тези християни, които са последвали Христос. „Нека подобно на тях да търсим Царството Божие, да просим от Бога това, което е необходимо за нашето спасение и тогава ще получим това, което търсим. Ще ни бъде дадено и то ще бъде за наше спасение и за вечен живот“, каза още Григорий.
Той призова в днешния ден да отправим усърдна молитва и към преподобна Мария Египетска. По думите му тя е от светиите, които са получили правото да имат една неделя, посветена на нея и то от последните недели на Великия пост, когато изкушенията са най-големи. И точно сега чрез нея църквата ни дава пример на грехопадение, велико покаяние след това и голяма наградата за това покаяние. „Нека имаме нейния пример за подражание, да имаме нейните молитви и застъпничество пред Бога, та и чрез тях да вървим по пътя, който води към Царството Божие. Амин“, завърши Врачанският митрополит Григорий.