Да стана актьор беше изненада дори за мен, каза Калин Сърменов, който откри изложба живопис в Стара Загора

Да стана актьор беше изненада за всички, дори и за мен. Това каза в интервю за БТА българският актьор и директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов , който откри за първи път своя самостоятелна изложба в Стара Загора.
Той разкри, че от малък рисува. „Рисувам над 50 години. Започнах да рисувам от съвсем малък. Вкъщи средата е такава, че ти не можеш да избягаш. Климент Денчев беше близък приятел на родителите ми и често беше у нас. По това време той рисуваше по телевизията, правеше едни приказки, разказваше ги, пееше и рисуваше на едно стъкло.  И това така ме запали, че аз седнах и започнах да рисувам по стъклата в къщи. А старата къща, аз съм роден на площад „Славейков“ в София, беше от тези сгради, в които стъклата бяха на едни малки квадратчета с дървени летвички. И аз ги приех като отделни картинки. Бях прочел една приказка „Войната на мравките“ и започнах да рисувам. Изрисувах всички стъкла с един флумастер, обаче разказът беше дълъг и не ми стигна мястото и затова почнах да рисувам по стените. Като се прибраха родителите ми такъв пердах ядох“, спомня си с усмивка Сърменов. И допълва, че „никога никой не е смятал, че ще се занимавам с нещо друго. Всички мислеха, че ще стана художник. Аз и станах такъв, но просто един партиен функционер направи така, че аз се отказах от професионалното рисуване и започнах да се занимавам с театър“, разказа още актьорът. Именно тогава от него е чул, че „няма да види картина в изложба“. Учител на Калин Сърменов е известният казанлъшки художник проф .Дечко Узунов, който не одобрява решението на своя ученик да се откаже от рисуването.
„След това започна работата ми като актьор. Аз едно стихотворение не бях казал, но реших, че трябва да се занимавам с изкуство. Исках да правя кино, аз съм кинорежисьор, но много малко хора го знаят. Завърших кинорежисура след актьорското майсторство и реших, че трябва да се занимавам с това. Но понеже съм от семейство на сериозни хора, които се занимават с изкуство, знам, че трябва да започнеш от начало и да познаваш всички неща. И си викам, ще започна от артист, но не знаех какво е това. Не знаех нищо. Дори в първия час като влязох в Академията, видях всички момчета с едни чорапогащници и реших, че това не е за мен. И докато се адаптирам мина доста време. После ми стана интересно и така продължих“, посочи още Калин Сърменов. От думите му стана ясно, че освен „да се занимавам с театър и кино продължих да рисувам, защото аз си рисувам за „кеф“. „Много се радвам на картините си“, разкри още той.
Пред него никога не е стояла дилемата дали да се занимава с изкуство, защото „смятам, че изкуството е духовна работа. Аз харесвам духовността, но да отида в манастир щеше да ми е трудно. Изкуството и работата с духа мен ме възраждат, това ме държи. Изкуството е да си сбъдваш мечтите“, казва още директорът на Сатиричния театър. И допълва, че според него „хората много бързо остаряват, дали да изкарат пари и да направи нещо друго и остарява. Не може трябва да си оставяш едни работи във времето- мечти да си ги свършваш. За мен изкуството е една мечта, която си я оставям във времето да направя разни неща“.
Именно затова представя още една страна от творческата си натура и започва да пише пиеси. „Когато пишеш нещо и си го представяш, а след това да го видиш реализирано е нещо прекрасно“, казва Калин Сърменов. 
В момента работи върху реализирането на нова пиеса, написана от самия него, която носи името „Креват за двама“. „Мечтата ми е да стане. Премиерата ще бъде през октомври и ще се играе от четирима души, на голяма сцена“, допълва творецът.
И с усмивка заявява, че „мечтая да отида на море. Защото много работя, а и изкарах много тежък КОВИД и от тогава разбрах, че е много важно да си почиваш и да си здрав, както и да не правиш планове много напред“.