Демократичните процеси изискват изследователски интерес към темата за медийната среда, каза проф. Веселина Вълканова

Всички рискове, пред които са изправени журналистиката и медиите като публична институция в периоди на трансформация и криза, засягат самото общество, следователно демократичните процеси изискват изследователски интерес от страна на учени и практици. Това каза деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Веселина Вълканова. Тя откри международния онлайн семинар „Медийна среда и медийни изследвания – методология, метаанализ, тенденции“ днес.
По думите ѝ форумът представлява разговор за трансформациите в медийната среда и необходимостта от нейното устойчиво и целенасочено изследване и анализиране - не спорадично, а периодично, с цел да се идентифицират рисковете пред медиите и журналистиката като част от демократичните процеси.
„През последните две десетилетия медийната среда преминава през динамични и сложни процеси на трансформация, свързани както с дигитализацията, така и с промените в медийните бизнес модели, както и с драстично различния социален, културен и професионален контекст на комуникацията в глобален мащаб. Значителните трансформации в българската медийна среда създават необходимост от нейното задълбочено изучаване с добре обосновани методи и анализ на получените данни“, посочи проф. Веселина Вълканова.
Тя отбеляза, че несъмнено състоянието на медиите, производството и потреблението на медийно съдържание в България се нуждаят от всеобхватни, устойчиви и целенасочени изследвания. „Не би било преувеличено да се каже, че трансформациите в средата, публичната функция и роли на журналистиката, нейното качество като корективна и независима институция, плурализмът и медийната свобода и влияние са теми, на които дължим широк и задълбочен дебат, изследване и анализ“, каза още деканът на ФЖМК.
„Срещаме се във време, когато ролята на журналистиката и масовите комуникации е по-важна от всякога. В ерата на бързи технологични промени, информационно претоварване и развиващо се обществено доверие, нашата колективна отговорност да поддържаме целостта на медиите, да гарантираме етичния поток от информация и да защитаваме свободата на изразяване, като същевременно предпазваме от вреда, никога не е била по-значима. Като регулатор, нашата мисия е не само да налагаме стандарти и да изискваме отговорност, но и да насърчаваме диалога, сътрудничеството и иновациите“, посочи в приветствието си по време на събитието д-р Симона Велева – председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Тя представи Акта за цифровите услуги и Акта за свободата на медиите на ЕС. Симона Велева разказа, че първият от двата акта определя кои са много големите онлайн платформи и търсачки. „Това са Meta, Aliexpress, Alibaba - всяка една компания, която има над 45 милиона потребители на своите платформи в Европейския съюз. Защо 45 милиона? Защото това са 10 процента от населението на Европейския съюз. След като тези платформи бъдат обозначени като много големи от Европейската комисия, те попадат под много специфичен режим в сравнение с всеки друг“, обясни председателят на СЕМ.
Въвеждат се механизми, с които големите платформи и търсачки ще са задължени да отчитат рисковете, свързани със защитата на правата на човека, демокрацията, борбата с дезинформацията и т.н., каза Велева. В България координаторът на цифровите услуги ще бъде Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), допълни тя. Отбеляза, че Съветът за електронни медии ще отговаря само за българската платформа за споделяне на видео – Vbox7.
„Европейският акт за свобода на медиите се опитва да установи стандарти за журналистиката и медиите, за да могат те да бъдат по-прозрачни. Има разпоредби за защита на техните права и за взаимовръзките им с големите онлайн платформи и търсачки, защото в момента всички медии се опитват да имат по-голяма видимост в социалните медии, разбира се, и се опитват да достигнат до аудиторията си чрез социалните медии. Така че едно важно правило, което Европейският акт за свобода на медиите гарантира, е така наречената медийна привилегия“, посочи Симова Велева.
Тя разказа, че доставчиците на медийни услуги ще трябва да се декларират като такива пред много големите онлайн платформи, като дадат информация за името си, техните законни представители, какво съдържание предоставят, какъв е капацитетът им, колко служители имат и т.н. След това, когато някой сигнализира, че тяхно съдържание е незаконно или трябва да бъде премахнато, тези доставчици ще получат медийна привилегия и с тях ще бъде осъществен диалог, отбеляза председателят на СЕМ. По думите на Велева това означава, че въпросното съдържание няма да бъде премахвано автоматично, както е предвидено за физическите лица.
Международния онлайн семинар „Медийна среда и медийни изследвания – методология, метаанализ, тенденции“ е двудневен. Днес и утре в рамките на форума свои доклади ще представят над 35 учени от четири страни - България, Полша, Румъния и Грузия.