Десетки троянци се събраха, за да почетат 147-ата годишнина от битката за Троянския проход в Руско-турската освободителна война

Десетки троянци се събраха, за да почетат 147-ата годишнина от битката за Троянския проход в Руско-турската освободителна война.
Тържествената церемония се състоя пред бюст-паметника на командващия руските части в битката генерал-лейтенант Павел Карцов в централната градска част. Венци и цветя на признателност поднесоха представители на местната и държавната власт, политически партии, културни и образователни институции. Военнослужещи от формирование 24 430 – Троян застанаха на почетен караул пред паметника, а в честването участваха и представители на троянския Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства и Представителен общински младежки духов оркестър с мажоретки  - Троян.
Всички сме свикнали да смятаме, че превземането на Плевен на 10 декември 1877 година е преломният момент в Руско-турската освободителна война. От капитулацията на Осман паша до Одринското примирие ще минат само 52 дни, но в онзи момент нито краят на войната се вижда, нито изходът ѝ е предрешен, припомни Даниела Банкова, уредник в Музея на занаятите.
Повече от пет месеца след десанта при Свищов руските войски контролират около една трета от съвременната територия на България. Противостоят им отлично снабдявани и боеспособни турски армии, които държат ред стратегически позиции. Кървав хаос цари в голяма част от Южна България. По тази причина, още край Плевен, е решено три основни войскови групи да се придвижат през Балкана, преди турската армия да е осъществила своите планове за укрепване и задържане на старопланинските проходи. Една от тях е 6 000-ят отряд на ген. Павел Карцов, който от 3 до 7 януари 1878 г. отвоюва Троянския проход в кошмарно люта зима и студ от минус 20 градуса.
Руските войски са подпомогнати активно от местно население, което охранява пътищата, пази фланговете, отбива набезите на башибозуците, събира сведения за противника и разузнава околността. Топовете на руската армия са пренасяни на ръце през планината, свидетелстват спомени на български участници в битката. Завинаги в хрониките на войната остават имената на Цеко Петков, Георги Попов, архимандрит хаджи Макарий, допълни Банкова.
При превземането на прохода повече от 140 бойци остават в снежната прегръдка на Балкана, от куршум загива водачът и разузнавач Христо Исикийски, завинаги на 29 години остава и руският капитан Швейбудски.
Венци и цветя бяха поднесени и на паметника на загиналите руски войни в село Балканец, както и на Карцовия бук в местността „Беклемето“.