Децата от малки трябва да свикват, че има един по-духовен и по-висш свят, каза писателят Владимир Зарев във Велико Търново

Децата от малки трябва да свикват, че има един по-духовен и по-висш свят, каза за БТА писателят Владимир Зарев във Велико Търново. Коментарът му беше във връзка с въпроса дали одобрява въвеждането на религиозно обучение в училищата, на който той отговори, че би препоръчал това да се случи.
В старата столица авторът представи най-новия си роман „И аз слязох“, в който по негови думи се опитва да предаде целия си духовен опит, трупан в продължение на 50 години. Зарев първо се срещна с читатели в книжарница от веригата на неговият издател Стойо Вартоломеев, по повод 10-годишнината от нейното откриване във Велико Търново. После двамата бяха гости в Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, като преди това присъстваха и на откриването на изложбата „Археологически разкопки и находки от праисторията до по-нови времена“.
На въпрос на БТА какво е посланието, което иска да изпрати към читателите с този роман, Зарев отговори, че се надява на първо място да подсети хората, че трябва да се обичат. Наистина любовта е основното нещо, което ни свързва, каза писателят. Ние живеем в много противен, прекалено материален свят. Духовното беше изритано сякаш от съзнанието на хората. Надявам се, че ще върна малко интереса към духовността. Знаете ли какво е казал Апостол Павел: „Никой от вас нищо няма да отнесе от тази земя, защото никой от вас нищо не е донесъл на нея“. Това трябва да го разбере всеки човек, че най-трайното, най-ценното, което може да вземе със себе си завинаги, е духовността, категоричен бе Зарев.
Според автора това е една наистина много интересна книга. Написах я, след като бях болен и сънувах, че трябва да напиша този роман. Темата цял живот ме е занимавала, стояла е в мен, измъчвала ме е и мисля, че книгата се получи. Най-сетне събрах смелост и я написах. В нея се опитвам да отговоря на три основни въпроса, разказа той.
Първият въпрос, на който писателят иска да си отговори, е защо това сказание за Иисус Христос е толкова трайно и вече над 2000 години занимава умовете и сърцата на хората. Според мен причината е, че Иисус предпочита страданието пред чудото. Той знае, че ще бъде предаден и разпнат, и въпреки това отстоява силата си да остане на кръста.
Вторият въпрос, който според автора е още по-важен и е измъчвал въображението и съзнанието му е защо Бог предпочита да изпрати на Земята едновременно човек и Бог. Могъл е да изпрати просто ангел или само човек и само Бог, обясни Зарев. Причината според мен се състои в това, че самият Бог Йехова е, меко казано, строг с хората и дори жесток. Той предизвиква Потопа, унищожава Содом и Гомор, за греха на Давид избива 70 000 евреи. За да установи властта си над човека, Той си служи с насилието, което е груб и повърхностен инструмент, и ни сродява с подчинение, но не и с любовта. Тук трябва да се появи Иисус Христос, който да изкупи цялата ни вина, греховете на хората, натрупани към Бога, но и греховете на Бог, натрупани към човека. Защото на кръста ще бъде разпнат и ще претърпи страдание както човека, така и Бога. Там тази раздираща, невероятна и непоносима болка ще преживеят и човека и Бога, и после ще се създаде един различен нов начин на властване. Бог оттук насетне ще властва чрез любовта и това е големият промисъл на слизането на Иисус Христос на Земята.
Третият проблем, който е измъчвал автора, е защо евреите не познават Иисус Христос, след като те чакат своя Месия от векове. Според мен това отново е промисъл на Бога, защото в създаващата се по-късно църква на Иисус Бог Йехова подменя своя малък народ с целия свят, каза Зарев.
На въпроса защо романът е написан в първо лице единствено число, авторът отговори, че в началото е имал предложения и колебания дали да не го определи като житие или Евангелие. Това означаваше да бъде много точен, докато аз го определих като роман, защото той позволява повече свобода, доверие в интуицията, във въображението на писателя, а не толкова в повторение на самата истина.
В отговор на въпроса защо определя тази своя книга като най-добра, Зарев отговори: "Може би защото остарях. Много се радвам, че я написах този роман. Надявам се, ако Бог ми даде сили и време да се опитам да напиша още нещо".