Детската литература трябва да възпитава и да развива въображението, казва Петър Димитров-Рудар, от чието рождение се навършват 120 години

Детската литература трябва не само да възпитава, но и да развива въображението, художествения вкус и нравствената чувствителност на детето, казва в интервюта по повод своите юбилеи писателят, литературен критик, историк, редактор и педагог Петър Димитров-Рудар от чието рождение се навършват 120 години. Тези възгледи на Петър Димитров-Рудар последователно намират отражение както в литературнокритическите му анализи, така и в преподавателската и редакторската му дейност.
Един от първите изследователи на българската литература за деца и юноши
Петър Димитров-Рудар (Петър Димитров Келов) е една от значимите фигури в развитието на българската литература за деца и юноши и е сред първите изследователи, посветили творческите си усилия на нейното системно изучаване. С литературнокритическите си трудове, редакторската, преподавателската и обществената си дейност той има траен принос за утвърждаването на детската литература като самостоятелна област на българската литература и литературознание.
Ранни години
Роден е на 2 юли 1906 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град, а през 1929 г. – право в Софийския университет. Литературната му дейност започва през 1925 г., когато сътрудничи на списанията „Светулка“ и „Детска радост“. Още в началото на творческия си път насочва интересите си към литературата за деца и към проблемите на нейното развитие. В периода 1927–1929 г. е главен редактор на художественото списание „Млад турист“, редактира детското вестниче „Планинче“, а по-късно ръководи отдела за детска литература във вестник „Литературен глас“. Известно време работи като адвокат в Сливен, но литературната и редакторската дейност постепенно се превръщат в основното му професионално поприще.
Петър Димитров-Рудар е сред учредителите на Дружеството на детските писатели, основано през 1928 г. През целия си творчески път остава свързан с неговите цели и работи последователно за развитието и утвърждаването на българската литература за деца и юноши.
„Нашата детска литература“
През 1927 г. излиза първата му книга – „Нашата детска литература“, която поставя началото на неговата дългогодишна литературнокритическа дейност. В следващите десетилетия публикува книги, студии, статии, рецензии, литературни портрети, предговори и антологии, посветени на българската и чуждестранната литература за деца.
След 1944 г. развива активна редакторска и обществена дейност. В периода 1946–1949 г. е главен секретар на Съюза на българо-съветските дружества, а през 1949–1951 г. – главен редактор на вестник „Българо-съветско единство“. От 1952 до 1962 г. е заместник главен редактор на издателство „Народна младеж“, където работи за развитието на детската книга и редактира произведения на български автори. Преподава детска литература в Държавния библиотечен институт и участва в подготовката на поколения библиотекари и културни дейци.
Литературнокритическо наследство
Литературнокритическото му наследство обхваща широк кръг теми – история на българската литература за деца, литературна критика, методика на четенето, творчеството на български и чуждестранни писатели. Сред по-известните му книги са „Нашата детска литература“, „Съветският съюз – покровител и защитник на българския народ“, учебникът „Детска литература“ (в съавторство), „Какво да четат децата“, „Юначни герои – познайте ги вий“, „Разкази за Георги Димитров“, както и множество литературнокритически изследвания, статии и предговори.
Другите за Петър Димитров-Рудар
В юбилейната статия на в. „Учителско дело“ по повод 60-годишнината му Иван Арнаудов акцентира върху широката култура на Петър Димитров-Рудар, неговата всеотдайност към детската книга и значението на литературнокритическите му трудове. По думите на Арнаудов предговорите, които Петър Димитров-Рудар пише към различни издания, често прерастват в самостоятелни литературоведски изследвания, а съставените от него антологии и сборници допринасят за популяризирането на българската литература сред младите читатели.
В статията си „Умението да се разговаря с младия читател“, публикувана по повод 70-годишнината на Петър Димитров-Рудар в сп. „Пламък“, литературоведът Димитър Попиванов отбелязва, че още първата книга на автора поставя началото на последователно и задълбочено изследване на българската литература за деца. Според него Рудар е сред хората, които изграждат литературната критика в тази област, като съчетават научния анализ с познаването на детската психология и читателските интереси.
В поздравителния адрес на Управителния съвет на Съюза на българските писатели по повод 70-годишнината му се изтъква значимият принос на твореца за развитието на българската литература за деца, литературната критика и културно-просветната дейност. В публикацията си по повод 70-годишнината на Петър Димитров-Рудар във в. „Вечерни новини“ Цветан Северски откроява неизчерпаемата му творческа енергия и постоянния му интерес към новите книги и младите автори.
В статията си в сп. „Пламък“, публикувана по повод 80-годишнината на Петър Димитров-Рудар, Ангел Тонов го определя като „изследовател на литературата за деца и юноши“ и отбелязва, че приносът му далеч надхвърля написаните книги. Според Тонов Петър Димитров-Рудар е сред първите български литературоведи, които разглеждат детската литература като самостоятелна художествена област със свои закономерности и естетически критерии. Авторът отбелязва още, че в своите трудове Рудар последователно защитава необходимостта произведенията за деца да бъдат оценявани преди всичко според техните художествени качества.
Наследство
Петър Димитров-Рудар умира на 18 октомври 1994 г. Той оставя богато литературнокритическо, публицистично и педагогическо наследство, което заема важно място в историята на българската култура. Със своите книги, учебници, статии, редакторска и преподавателска дейност той допринася за утвърждаването на литературата за деца като значима част от националния литературен процес. Сред основателите на Дружеството на детските писатели и един от най-последователните изследователи на детската литература, Петър Димитров-Рудар остава сред личностите, поставили основите на българското литературознание в тази област.
/ДС/отдел „Справочна“/
/ЕМС/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Речник на българската литература, том 1, София, 1976, ИК на БАН, с. 351; в. „Учителско дело“, бр. 51, 1 юли 1966 г.; в. „Вечерни новини“, бр. 7585, 2 юли 1976 г.; в. „Литературен фронт“, бр. 30, 22 юли 1976 г.; сп. „Пламък“, бр. 8, 1976 г.; в. „Литературен фронт“, бр. 34, 22 август 1981 г.; сп. „Читалище“, бр. 9, 1981 г.; сп. „Пламък“, бр. 7, 1986 г.; Бюлетин „Личностите на света“, БТА, юли 1996 г.