Детската цигулка на Моцарт и клавикордът, на който той пише „Вълшебната флейта“, разкриват детайли за живота на композитора

„Залцбург не е място за моя талант“, споделя в свое писмо Моцарт за родния си австрийски град. Всъщност семейството му прекарва голяма част от времето си там, правейки планове как да се махне, пише „Ню Йорк таймс“.
Баща му, придворен музикант, многократно е водил децата си на концертни турнета из цяла Европа. Но докато семейство Моцарт не обича Залцбург, градът никога не е губил своята привързаност към Волфганг. Неговият образ там е неизбежен – във витрините и върху опаковките на шоколадовите бонбони от марципан; туристите посещават къщата, в която е роден, и по-просторния дом, в който семейството се премества, след като се замогва.
Тези обекти се управляват от Фондация „Моцартеум“ в Залцбург, която поддържа голяма колекция от сувенири и инструменти. Редица от нейните експонати, като например оцапаният с мастило преносим клавикорд, на който Моцарт е написал „Вълшебната флейта“, са подредени в изложбата „Съкровища от Фондация „Моцартеум“ в Залцбург“ в нюйоркския музей „Морган“ до 31 май.
Изложбата обхваща целия живот и наследство на композитора, но голяма част от нея е посветена на неговите формиращи години в Залцбург, с предмети, които илюстрират как едно момче с чудодеен талант се превръща в Моцарт, когото познаваме днес, пише „Ню Йорк таймс“ и спира вниманието си на три експоната.
Цигулката от детството
Бащата на Волфганг, Леополд, му подарява тази цигулка, когато той е на 6 или 7 години. Много по-малка от стандартния размер, тя е изработена от смърч и клен от Андреас Фердинанд Майр, един от колегите на Леополд в придворния оркестър.
В средата на 50-те години на XVIII век Леополд публикува учебник за това как се свири на цигулка. Това вероятно му е помогнало, когато е започнал да дава уроци на двете си деца, оцелели след ранна детска възраст: Волфганг и Мария Анна, на която в семейството казват Нанерл.
Когато Волфганг получава цигулката, той вече композира за клавирни инструменти, които усвоявал с феноменална лекота. Но той харесал цигулката си и започнал да композира сонати за нея; това са едни от най-ранните му произведения с няколко части и по-широко, по-зряло чувство за форма. 
Цигулката е по-известна с произхода си, отколкото със звука си, който е скромен и малко носов, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Но тя е забележителна и с това колко добре е запазена. Детските инструменти често са очукани, но този е оцелял през ранните години на пътувания на Волфганг, а по-късно и в частна колекция, преди да попадне в „Моцартеум“ през 1896 г.
Музиката на Нанерл
Изложбата показва единственото оцеляло музикално произведение, написано от Нанерл. Няколко години по-голяма от Волфганг, тя е първото чудо на семейство Моцарт.
Нанерл се е учила от тетрадка, която Леополд й е дал, когато е била на 7 години. Тя също е изложена и съдържа пиеси, написани от различни композитори, преписани на ръка и подредени по степен на трудност. В крайна сметка Волфганг се учи от същата колекция, след което започва да се опитва да композира сам.
В началото братът и сестрата изнасят концерти заедно, но в даден момент Волфганг започва да засенчва Нанерл. Тя е блестяща клавесинистка и брат й пише пиеси за четири ръце, които извличат максимума от таланта й. Леополд обаче е по-заинтересован да промотира своя син-чудо.
Два фрагмента от партитура на Нанерл се намират в Париж и Аугсбург, Германия. Наскоро обаче тяхното продължение беше открито в колекция, дарена на музея „Морган“ през 2019 г. Сега трите части са обединени, събрани като факсимилета и ръкопис в изложбата, и предлагат възможно най-ясната представа за нейната музика.
„Турски марш“
Детството на Волфганг, прекарано на път, го спасява от провинциализма, в който би бил затворен в Залцбург. И докато съзрява като изпълнител и композитор, той вплита космополитни преживявания в музиката си, коментира „Ню Йорк таймс“. 
Пример за това е финалът на неговата Соната за пиано в ла мажор (K. 331), по-известна като „Турски марш“ (Rondo alla Turca), чийто препис е изложен сега в „Морган“. Една от най-известните мелодии в класическата музика напомня за турските военни оркестри, които са били популярни във Виена по онова време. Сонатата е била създадена, за да стане хит, с игриви ритми, пакостливи орнаменти и завладяваща екзотична тема, която се повтаря отново и отново.
Рондото става толкова популярно, че се свири в домовете из цяла Австрия след публикуването му през 1784 г. То все още е неустоимо за младите пианисти, които искат да се изявят, подобно на малкия Волфганг в младостта си, завършва „Ню Йорк таймс“ обзора си на изложбата в музея „Морган“.