Деветнадесетата национална археологическа изложба „Българска археология 2025“ бе официално открита

Деветнадесетата национална археологическа изложба „Българска археология 2025“ бе официално открита тази вечер в Националния археологически музей.
След два дни се навършват 55 години, откакто за първи път е отбелязан празникът на българските археолози. Поводът е не само Трифон Зарезан, но и успението на св. Константин-Кирил Философ, който на 14 февруари 869 г. напуска този свят в Рим, където е и погребан. Това каза директорът на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) доц. д-р Христо Попов. 
Ние, българите, имаме привилегията да ходим върху земя, която е пълна със съкровища, и вие правите всичко необходимо, за да може компетентно, професионално тези съкровища да излизат на бял свят. Това каза зам.-министърът на външните работи Елена Шекерлетова, обръщайки се към археолозите в залата. 
По думите на председателя на Българската академия на науките (БАН) член-кореспондент Евелина Славчева  археологията е наука и занаят, тя е изключително духовна, изключително хуманна, изключително отговорна. По думите й археологията е „машина на времето“ назад към миналото, която ни смирява и ни напомня за духовната и хуманна стойност на човешката цивилизация.
Преди малко разгледах изложбата - прекрасна е, каза директорът на Националния исторически музей (НИМ) доц. Бони Петрунова. Тя поздрави колегите си за „великолепно" свършената работа и отправи призив „към сегашните, бъдещите и които и да било политици" да не спират отпусканите пари. 
Заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов връчи тази вечер отличията „Златен грифон“ за принос в археологията. От името на Министерството на културата той награди с грамота и почетен знак - плакет за значим принос в развитието на археологическата наука Елена Божинова, проф. д-р Людмил Вагалински, Даниела Агре, д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова.  Голямата награда - почетен знак „Златен грифон“ - огърлие за цялостен принос в археологическата наука, бе връчена на проф. Явор Бояджиев. 
На финала на церемонията доц. Христо Попов покани на сцената Пламен Иванов, който се пенсионира. Той е един от откривателите на Рогозенското съкровище и същевременно дълги години добър приятел и колега, уточни директорът на НАИМ-БАН. Иванов лаконично каза: „Благодаря ви много, трогнахте ме“. 
Сред присъстващите на събитието бяха народните представители от ГЕРБ-СДС Любен Дилов, от „Възраждане" Никола Димитров и Коста Стоянов, генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, директорът на Държавна агенция „Архиви" доц. д-р Михаил Груев, историкът проф. д-р Георги Николов, учени и общественици. 
Над 300 находки от 31 обекта са показани в изложбата „Българска археология 2025“ в Националния археологически музей. Експозицията може да бъде разгледана в зала „Временни изложби“ на музея до 7 юни. Тази година съорганизатори са 19 исторически и археологически музея от цялата страна, сред които Националният исторически музей, Регионалният археологически музей – Пловдив, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Враца, Пазарджик, Перник, Плевен, Шумен, Ямбол, както и музеите в Сандански, Белоградчик, Ботевград, Дупница, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия и Тополовград. Експозицията се открива в навечерието на Деня на българския археолог, който е на 14 февруари.