Откриването му е на 6 септември по обяд на сцената в музея. Участие в официалната церемония е потвърдено от председателя на Народното събрание Наталия Киселова – патрон на събитието, министъра на културата Мариан Бачев, кмета на община Габрово Таня Христова, областния управител Мария Башева, посланици на държави, представени на Панаира, политически и други официални лица, посочват от културната институция.
Международното занаятчийско изложение базар започва на 6 септември и приключва на 8 септември следобед. Тази година майсторите са около 50, от Европа, Азия и Африка, допълниха от Регионален етнографски музей на открито – „Етър“.
В Международния панаир на традиционните занаяти ще участват представители на организации, вписани от Министерство на културата в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство „Живи човешки съкровища“.
По време на събитието посетителите на РЕМО „Етър“ ще видят изложбата „Новото ценно“ – Съвременно занаятчийско изкуство от България. В нея са включени майстори от каталога Хомо Фабер на Международната фондация Микеланджело, базирана в Швейцария. На 6, 7 и 8 септември ще има по двама от тях, които ще правят демонстрации. Друга експозиция е „Духът на традициите“ – изложба с фотографии от събития, провеждани на различни места в страната, а също и изложба, посветена на живите човешки съкровища. Разположена е в една от къщите на чаршията. Куратор е проф. Мила Сантова.
В допълнение от музей „Етър“ посочват, че по време на деветнадесетото издание на Международен панаир на традиционните занаяти се организира научен форум, посветен на нематериалното културно наследство. Специален гост е професор от Южна Корея, който председателства клъстера Фолкарт и занаяти към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Габрово е част от този клъстер, като това се случва благодарение на съхранените в музея занаяти, опазването и популяризирането на традициите, допълват от културната институция.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 г. като етнографски парк-музей. Днес институцията е център за проучване на традиционната култура на балканджиите – от прединдустриалното общество до съвременността. В музея се възстановяват обичаи и традиции от българския календар, а екип от 70 специалисти работи за тяхното съхраняване и популяризиране.