Дигитализацията на документи е дълъг, но интересен процес, каза за БТА Росен Паунков, главен експерт в Държавен архив - Перник

Дигитализацията на архивни документи е дълъг, но интересен процес, разказа за БТА главният експерт в Държавен архив – Перник, Росен Паунков.
В началото на всяка година се планират конкретни теми, по които да се работи - те са свързани основно с протоколи от заседания на органи на властта и управлението, фото- и арт архиви, годишнини и др., обясни експертът.
Паунков уточни, че когато се разглежда процесът по дигитализиране на архивни документи, става дума не само за сканиране на ръкописни и машинописни страници, но и на снимки, скици, рисунки и др., чрез създаване на тяхно дигитално копие.
Самият процес включва поредица от последователни действия. Започва с изнасянето на дадения архивен документ от хранилището. Следва сканиране и техническа обработка на изображението. На следващ етап се създава анотация или кратък обяснителен текст. Дигиталният образ преминава контрол на качеството в Дирекция „Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране“ към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). След финалното му одобрение и публикуване в Информационната система на държавните архиви, документът става видим и достъпен за потребителите. По думите на експерта, дигитализацията има и значими преимущества за съхранението – използването на дигитално копие удължава живота на оригиналните документи.
Паунков посочи, че сред най-ценните и най-рано датирани документи, съхранявани в ДА – Перник, е псалтир, отпечатан в Цетине през 1495 г. Изданието съдържа приписки и е включено в Регистъра на уникалните и особено ценни документи на ДАА. То е дигитализирано в столицата, тъй като преди това е трябвало да премине етап на реставрация.
Според него при сканирането на една снимка често се откриват интересни елементи – лога, надписи и детайли, даващи информация за периода, в който е създадена. Понякога се установяват неточности, свързани с местоположението или конкретната година. Затова коректността на анотациите и прецизното датиране на събитията са от изключителна важност.
„Днес всеки един от нас прави снимки и клипове с телефона си, но рядко се замисля за тяхното съхранение и трайност. Хартията остава един от най-устойчивите носители на информация, а ние сме една от най-откритите институции. Като архивисти гледаме документа и това, което е записано в него, без да правим интерпретации“, заяви старши експертът.