Съвременното изкуство все по-малко функционира като автономен, затворен предмет и все повече се превръща в процес, мрежа и събитие, породено от самото възприятие. Това посочи доц. д-р Генади Гатев във втория ден на Международната научна конференция „130 години НХА. Традиция и съвременност“, която се провежда в Културен център „Морско казино“ в Бургас. В доклада си на тема „От артефакт към преживяване: трансформации на визуалния опит в контекста на „края на истории на изкуството“ той анализира как се променя начинът, по който хората общуват с художествените произведения в дигиталната ера.
Според доц. Гатев класическият модел, формиран между XVIII и XX век, при който творбата се разглежда като изолирана, затворена система в сакралното и неутрално пространство на музея, претърпява разпад след 60-те и 70-те години на миналия век. „Дистанцираното съзерцание на творбата се трансформира в участие и взаимодействие“, отбеляза ученият. По думите му днешните дигитални практики, имерсивни изложби и социални мрежи променят самия режим на възприятие — от стабилен към течен и от дистанциран към телесен.
В анализа си доц. Гатев се опира на концепцията на Ханс Белтинг за „края на историята на изкуството“, като поясни, че тя не означава край на самото творчество, а показва, че класическата рамка за неговото тълкуване вече не е адекватна. Вместо история на стиловете, Белтинг предлага „антропология на образа“, където смисълът не е фиксиран, а се ражда в момента на преживяването от зрителя. Този процес съвпада и с дефиницията на Зигмунт Бауман за „течната модерност“ — съвременното общество е флуидно, каноните се разпадат, а образите циркулират непрекъснато. В този контекст изкуството придобива течен характер и вместо дълбоко съзерцание носи интензивно, но краткотрайно емоционално въздействие.
Ученият направи паралел с предмодерния свят, когато религиозните и ритуалните образи също не са били обекти за пасивно гледане, а средства за духовно преживяване. Според него съвременното технологично изкуство по парадоксален начин възстановява точно този тип живи отношения между зрителя и артефакта.
Тази дълбока трансформация има както позитивни, така и проблематични страни, предупреди доц. Гатев. От една страна, изкуството се демократизира и става по-достъпно. От друга страна обаче, съществува сериозен риск от повърхностност. Изкуствоведът цитира критиките на изследователи като Хал Фостър и Ги Дебор, според които превръщането на изкуството в чисто преживяване крие риск от „деполитизация и естетизация на социалния опит“, а комерсиализацията може да подмени неговия критически потенциал и да редуцира преживяването до обикновено забавление и зрелище.
В заключението на доклада си доц. Генади Гатев предложи ново понятие за улавяне на този процес — „разпределена имерсивност“. При този режим художественият опит няма един централен обект и не се организира само в музея, а съществува като разпределена система от взаимодействия в множество физически, дигитални и социални пространства едновременно. По думите му новите артистични практики не отхвърлят напълно класическото изкуствознание, но го поставят в непозната ситуация, доказвайки, че днес сме свидетели на разширяване на границите на човешкото възприятие.