Дигиталните градски разкази и иновативните подходи за представяне на градското наследство бяха във фокуса на петия панел „Дигитални градски разкази", който се проведе в рамките на втория ден на четвъртото издание на международния форум „Дигитализация и иновации за културно наследство" в зала „Биад" на Федерацията на научно-техническите съюзи в България.
Директорът на организацията „Образование за 21 век" от Сърбия Лидия Жупанич Шуица представи проекта „Белтура: критично ангажиращи обиколки в Белград". Инициативата е стартирала като образователна програма за ученици, фокусирана върху изследването на културното наследство на Белград от античността до съвременността, като постепенно е започнала да адресира и трудната история на града. Сред засегнатите теми са места, свързани с конфликтите от 1999 г., протестните пространства, политическите убийства и оспорваните паметници.
Образованието адресира критичната история, докато туризмът често я избягва, отбеляза Шуица. По думите ѝ образователните практики насърчават критичното мислене, дискусиите и рефлексията, докато туризмът се фокусира върху опростени наративи и добре познати забележителности. „Критично ангажираните обиколки свързват тези две полета“, посочи тя и подчерта, че много от тези места остават немаркирани, въпреки че са ключови за колективната памет.
Проектът включва уебсайт, мобилно приложение и активно присъствие в социалните медии. Сред ключовите функции на приложението е AI консиерж, който предоставя контекстуална информация за градските обекти и препоръчва маршрути. Градът се превръща в голямо учебно пространство, а историята - в среда, в която участниците могат да изследват трудното минало, каза тя.
Презентация на тема „Античен Пловдив и градските игри като съвременен портал към наследството“ представиха Емил Тотев и Яна Чучуранова от екипа на стартъп „Вътрешен глас“, който организира градски игри с цел да запознае посетителите на Пловдив с неговото минало.
„Всички ние сме родени изследователи“, каза Яна Чучуранова. Според нея, нишката на любопитството, която е присъща на хората, ни свързва с местата, които опознаваме, но за жалост често я губим. „Туристите са зрители и наблюдатели, но не винаги участници“, обясни Чучуранова и допълни: „Въпросът, който искаме да зададем е „как да превърнем зрителите обратно в изследователи“.
„Градските игри, по своята дефиниция, са всички игри, които използват градската среда в геймплея, или всички игри, в които използваме вече съществуващата градска среда“, обясни Тотев. За екипа на стартъп „Вътрешен глас“, градските игри са „интерактивни преживявания, които комбинират физическа активност, решаване на загадки и опознаване на града“, каза още той.
Чучуранова каза, че в своята работа екипът цели да размие или тотално елиминира границите между образованието и забавлението. „Нашата цел не е да сме подробни и изчерпателни, а да разпалим любопитството на участниците“, каза още тя. Според Чучуранова, да дадеш на някого информация наготово е лесно, но да го накараш да си представи миналото и да стане мислен участник в наследството е по-голяма форма на уважение към историята.
Решихме да превърнем натрупаните години знание за града в нещо по-полезно и по-дигитално, достъпно за всеки гражданин и турист, и така да създадем личен гид, каза Адрияна Михайлова от Imp-Act Agency, която представи проекта „#soSofia — от градски истории до първия AI гид на София".
Инициативата #soSofia съществува от 10 години и е стартирала през 2016 г. с идеята да създаде съвременни сувенири за София, постепенно прераствайки в дигитална платформа за разговор за градската идентичност. Михайлова представи новия AI гид на София, който представлява уеб базирано приложение, разработено изцяло от български програмисти. За разлика от глобалните AI платформи, съдържанието зад #soSofia е подбрано от хора, които познават и обичат града си и работят години за изследване и популяризиране на неговото културно наследство, подчерта тя.
Платформата предлага персонализирани препоръки за места и събития, като взема предвид интересите и нуждите на потребителя. Официалният старт с масова комуникация е планиран за юни 2026 г., а мобилно приложение се очаква през следващата година. Амбицията ни е дигиталният гид да не ти казва какво е най-популярното, а какво е най-подходящото за теб, заключи Михайлова.
Презентация, озаглавена „АI истории“, показваща нови подходи за разказването на историята чрез съвременните технологии, представи Мария Чакърова, представител на фондация „Конрад Аденауер“ и сдружение „Ликът на София“.
Според Чакърова, градът е жив организъм, сградите не са просто пространства – те разказват истории, говорят за времето, в което са направени, за епохата и нейните трудности. Мария Чакърова представя на форума сдружение „Ликът на София“, което има за цел „посредством използване на новите технологии, в частност изкуствения интелект, да разказва неразказните истории на нашия град, да обърне внимание по един по-екстравагантен начин на личности, които може би сме чували и знаем, но не сме навлизали в дълбочина в тяхната история“.
В презентацията беше показано видео, генерирано с изкуствен интелект, в което е представен архитект Йордан Миланов, неговият живот и кариера, както и сградите, които той е проектирал и неговият принос към настоящия облик на София. Видеото бе озвучено от Борислава Паликова, в ролята на интервюиращия и Явор Константинов, в ролята на архитект Йордан Миланов.
„Днес ще го чуем по един по-нов и екстравагантен начин“, каза Чакърова. Тя обясни, че видеото е генерирано с изкуствен интелект и е художествена интерпретация, базира се на реални факти, но не претендира за абсолютна автентичност. „Надявам се, по този начин да отворим разговор в настоящето за миналото чрез бъдещето“, обобщи Чакърова.