Динозаврите са се адаптирали бързо заради стойката и походката си, казват учени

Динозаврите са имали доста възможности за движение благодарение на стойката и походката си, а това им е помагало лесно да се адаптират, твърдят учени, цитирани от електронното издание "Юрикалърт".  
Данните на изследователите от Бристолския университет показват, че първите представители на вида са били по-бързи и по-динамични от своите съперници, което им е помогнало да доминират на Земята в продължение на 160 милиона години.
Проучването е публикувано в изданието "Роял съсайъти оупън спейс".
Експертите са сравнили размерите на крайниците на широк спектър от влечуги от периода триас, започнал преди около 252 милиона години и завършил преди около 201 милиона години. Тогава динозаврите са се появявили за първи път. 
Според изследователите в самото начало динозаврите и техните близки роднини са били двуноги, крайниците им - приспособени за тичане, което им е давало доста повече възможности в сравнение със съперниците им, наречени псевдозухии. Сред представителите на този вид са и предците на съвременните крокодили.
Някои от псевдозухиите са били малки двуноги, консумирали са насекоми, но повечето от тях са били средни и големи хищници или тревопасни, като през целия триас е имало различни екземпляри. Екипът от учени установи, че динозаврите и техните родственици - авеметатарзалии, са били по-подвижни в този период.
"Динозаврите са победили, когато преди 233 милиона години е настъпила кризата", казва Ейми Шипли от Бристолския университет. Тя е ръководител на проучването. 
В онзи период климатът се е променил от влажен към сух и е имало силна конкуренция за храна. "Така динозаврите, които са били по-малко на брой в продължение на 20 милиона години, са се размножили, а псевдозухиите - не", обяснява Шипли. "Вероятно ранните динозаври са били добри в пестенето на вода, подобно на много съвременни влечуги и птици. Данните ни обаче показват, че по-голямата им адаптивност при ходене и тичане е изиграла ключова роля", допълва тя. 
"След края на триаса, когато настъпва масова смърт, динозаврите отново са се увеличили", казва професор Майк Бентън. Според него повечето от псевдозухиите са измрели, с изключение на предците на крокодилите. "Установихме, че оцелелите динозаври отново са разширили обхвата на придвижването си, заемайки много от празните ниши", казва проф. Бентън.
"Когато разгледахме темповете на еволюция, установихме, че всъщност динозаврите не са еволюирали особено бързо", отбелязва д-р Амрин Елсър, който е съавтор на проучването. "Беше изненада, защото очаквахме да видим бърза еволюция при авеметатарзалиите и по-бавна при псевдозухиите. Това означава, че начинът на придвижване на динозаврите е бил предимство за тях, но не е бил двигател на интензивен еволюционен подбор. Когато са настъпвали кризисни моменти, те са били в добра позиция да се възползват от възможностите, възникнали след това".
"Винаги мислим за динозаврите като за огромни и тромави" същества, казва д-р Том Стъбс, друг сътрудник на изследването. Според него в началото те са били малки, хитри насекомоядни. Той отбелязва, че първите динозаври са били дълги само един метър, изправени на високите си два крака. Според Стъбс конструкцията на крайниците им е давала възможност да се движат бързо и да улавят плячката си, докато бягат от по-големите хищници.