Директорът на Народния театър Васил Василев постави „Носорози“ в Скопие

Васил Василев, директорът на Народния театър „Иван Вазов“, постави „Носорози“ от Йожен Йонеско на сцената на Албанския театър в Скопие. Премиерата е била миналия уикенд, информират от екипа на режисьора. По проекта той е работил с хореографа Росен Михайлов, сценографа Мария Кунчева и композитора Милен Апостолов.
Йожен Йонеско постига своята художествена слава в Париж, когато през 1959 г. написва тази пиеса в духа на „театъра на абсурда“. Освен хумора и подигравката с банални ситуации, драмите на Йонеско внушават усещане за самота и незначителност на човешкото съществуване.
Произведението „Носорози“ е написано в следвоенния период, когато ужасите и травмите от Втората световна война все още са силно присъстващи в съзнанието на европейците. Пиесата отправя критика към манталитета на буржоазията, който способства за възхода на тоталитарните режими. В нея жителите на малък провинциален френски град се превръщат в носорози, а единственият човек, който не се подчинява на тази масова метаморфоза, е централният персонаж Беранже (в ролята – Шкельким Ислами). Той е обикновена, тревожна личност, която първоначално е критикувана заради пиенето, закъсненията и безгрижния си начин на живот, а по-късно – заради нарастващата си параноя и обсебеност от носорозите.
В тази драма Йонеско силно изразява страха си от идеологическия конформизъм. „Това е карикатурно описание на един ужасяващ и неразбираем свят, в който човешката цялост е застрашена – реалност, която е едновременно реалистична и фантастично оформена, с персонажи, наподобяващи кукли, провокиращи противоречиви реакции у публиката. В европейската преса тази драма често е интерпретирана като отговор и критика към внезапния възход на фашизма и нацизма в събитията, предшестващи Втората световна война, и изследва темите за конформизма, културата, фашизма, отговорността, логиката, масовите движения, манталитета на тълпата, философията и морала“, пише театралния критик Емин Аземи от Северна Македония.
„Режисьорът (гост от България) Васил Василев обаче успява майсторски да предложи нов сценичен прочит на тази драма, поставяйки я и в съвременен контекст. Пиесата сякаш ни приканва да не ставаме част от стадото, да не се подчиняваме на мнението на мнозинството от прост страх да не бъдем съдени, и да не започваме да затваряме очи, за да защитим кариерата си… Посланието на драмата е свързано с естествената склонност на всяко човешко същество да се асимилира в група – група хора със сходен начин на мислене, но тази група не бива да бъде причина за загуба на индивидуалността заради хаотичните обстоятелства, при които човек се сблъсква с дебелата стена на абсурда и безсмислието на живота. Въпреки това съществува надежда, която хората съхраняват чрез солидарност помежду си, за да се противопоставят на дехуманизацията и тенденциите, водещи към разрушаването на човешката природа. Актьорският състав, ангажиран в този проект, заедно със сценографията и музиката, създадоха една блестяща сценична „симфония“, в която ясно се откроява пластичността на изграждането и преобразяването на персонажите, както и анатомията на една подвижна визуалност в рамките на напреднала режисьорска концепция“, пише още Емин Аземи.
„Носорози“ е вторият международен проект на Васил Василев за последните две години. През 2024 г., в рамките на „Световен театър в София” на сцената на Народния театър, беше показана неговата версия на „Дон Жуан” по Молиер с актьорите от Националния театър в Ниш, Сърбия.
/ДД