Диригентът е този, който трябва да се приспособи към певеца, казва бас-баритонът Жозе ван Дам, известен с внимателния подбор на ролите през цялата си кариера. Белгийският певец със световна кариера почина на 17 февруари в дома си в Хърватия на 85-годишна възраст.
„Работихме заедно по толкова много постановки и студийни записи. Жозе, ще ни липсваш. Почивай в мир!“, написа Пласидо Доминго в социалните мрежи.
Жозе ван Дам бе певец, чийто елегантен копринен глас, убедителна актьорска игра и стабилна работна етика го превърнаха в един от най-уважаваните бас-баритони на своето време. В над половинвековната си кариера той пресъздаде сложни герои като Дон Жуан на Моцарт и Летящият холандец на Вагнер, коментира „Ню Йорк таймс“.
Ван Дам подбира с голямо внимание ролите, които най-добре подхождат на гласа му в дадения момент. Въпреки тази дисциплина той все пак има широк репертоар, който обхваща основните опери на Моцарт, Вагнер, Верди, Щраус, Гуно и Масне, както и по-рядко изпълнявани произведения като „Пелеас и Мелизанда“ на Дебюси, „Воцек“ на Берг и „Свети Франциск от Асизи“ на Оливие Месиен, чиято главна роля Ван Дам изпълнява при световната премиера през 1983 г.
В началото на кариерата си певецът предпочита роли, които обикновено се пеят от истински баси, като Мефистофел във „Фауст“ на Гуно и Филип Втори в „Дон Карлос“ на Верди, а когато прехвърля 50-те години приема по-високи баритонови роли като Скарпиа в „Тоска“ на Пучини.
С напредването на възрастта Ван Дам преминава от оперната сцена към рецитали, без да губи своите верни почитатели или изтънчения топъл тон на гласа си. Актьорските му умения варират от тържествено драматични до леко комедийни, пише „Ню Йорк таймс“.
През 2010 г., когато е на 70 години, той се сбогува с оперната сцена, като изпълнява в Брюксел главната роля в „Дон Кихот“ на Масне. „Дарбата му за вокално изкуство все още е налице“, пише критикът Саймън Томпсън в MusicWeb International по повод последния спектакъл.
„Най-важното е, че в деня, в който спра да пея, хората ще кажат „Жалко, че Ван Дам вече не пее“, а не „Жалко, че Ван Дам продължава да пее“, коментира певецът в интервю за La Scena Musicale.
Жозеф ван Дам е роден в Брюксел на 25 август 1940 г. Баща му е бил дърводелец, а майка му, която се е грижила за дома, е насърчавала сина си да пее, като му пускала грамофонни плочи.
На 14 години, докато все още е алт, той се явява на прослушване при Фредерик Анспах, певец и известен педагог в Брюкселската консерватория, единственият учител по пеене, който Ван Дам някога е имал. След като гласът му се променя, той е приет в консерваторията и се отличава, като печели конкурси. Без знанието на училището, той за кратко става певец в нощен клуб под псевдонима Жозе Диамант.
На 20 години приема по-трайно сценично име, Жозе ван Дам, и дебютира в Лиеж като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Росини. Същата година подписва договор с Парижката опера, но по съвет на Анспах първоначално отказва главни роли в полза на по-малки, докато развива уменията си.
След четири години в Париж, Ван Дам започва работа в операта в Женева. След това записва операта „Испански час“ на Равел с диригента Лорин Маазел, който през 1968 г. го кани да се присъедини към „Дойче опер“ в Берлин. Там, през следващите осем години, Ван Дам се превръща в любимец на публиката с роли като Лепорело, слугата на главния герой в „Дон Жуан“, и тореадорът Ескамилио в „Кармен“ на Бизе, която се превръща в негова запазена марка.
Докато е в Берлин, Ван Дам приема и други ангажименти, най-важният от които е с Берлинската филхармония и нейния диригент Херберт фон Караян, който го кани да пее Дон Фернандо във „Фиделио“ на Бетовен на Великденския фестивал в Залцбург през 1971 г., припомня „Ню Йорк таймс“.
Така започва дългогодишното и плодотворно сътрудничество с Караян, с когото бас-баритонът записва някои от многобройните си записи. Въпреки че Караян е известен с това, че притиска певците да изпълняват роли, които рискуват да натоварят гласовете им, той приема предпазливия подход на белгиеца, както и отказа му да изпълни ролите на Дон Писаро, злодеят във „Фиделио“, и на благородника Телрамунд в „Лоенгрин“ на Вагнер. Ван Дам ги нарича „плачещи роли“.
„Аз съм певец, а не кресльо“, казва той в интервю за музикалния журналист Брус Дъфи през 1981 г. „Диригентът е този, който трябва да се приспособи.“
През 1973 г. Ван Дам постига поредния си триумф в ролята на Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, дирижирана от Джордж Шолти в Парижката опера, в класическата продукция на Джорджо Стрелер.
Когато певецът дебютира в „Метрополитън“ опера през 1975 г., в образа на тореадора Ескамилио, той вече е считан за водещия изпълнител на тази роля в света.
„Ескамилио не е просто наивен, гръмогласен самохвалко. Диапазонът му е коварно широк, от солиден бас до висок баритон, и се изисква както много меко чувствително пеене, така и самонадеяност, гръмкост. Повечето певци се задоволяват да извикат високите тонове, да развяват червения плащ, а останалото както дойде“, пише „Ню Йорк таймс“ по повод дебюта на белгиеца в Ню Йорк.
„Гласът на Ван Дам е на висотата на ролята. Той умее да модулира плавно, а сценичното му присъствие превърна матадора във внушителна фигура, без да изпада в евтина мачовщина“, се казва още в рецензията през 1975 г.
През 1979 г. Ван Дам участва като Лепорело в приетата с овации филмова версия на „Дон Жуан“ на Джоузеф Лоузи. В белгийския филм „Учителят по музика“ (1988), който е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, той играе ролята на възрастен оперен певец, който приема двама обещаващи ученици и ги съветва да съчетават търпение със строга концентрация върху техниката.
В реалния живот Ван Дам започва да преподава в Музикалната капела „Кралица Елизабет“ през 2004 г., където работи до пенсионирането си през 2023 г.
„Днес, когато някой има красив глас“, казва Ван Дам в интервю от 2000 г., „той бива открит веднага и промотиран от звукозаписната индустрия, а понякога това става прекалено бързо за младите певци. Те забравят, че на звезди като Павароти и Доминго са им били нужни години, за да стигнат до мястото, на което са сега“.