Дълъг път е извървяла коледната традиция, достигнала и до нас, каза за БТА главният уредник при РИМ – Добрич Лена Кирилова

Дълъг път е извървяла коледната традиция, достигнала и до нас. Това каза за БТА  Лена Кирилова, главният уредник в отдел „Етнография“ при Регионалния историческия музей (РИМ) – Добрич.
Тя допълни, че най-големият чакан зимен празник – Коледа, води началото си от древните римски „календи”, свързани с култа към слънцето. “Тогава, когато небесното светило свършва своя път и се кани да тръгне по новия, на прехода между старата и новата година, и в най-далечни времена, хората с упование изричали своята молитва за здраве, спорен труд и вярвали, че ще се сбъдне. Търсейки примирение с древните езически вярвания, християнството е прибавило своето начало – раждането на Спасителя, за да достигне до нас днес едно удивително тайнство от езически и християнски символи, вплело ведно богатството от ритуали и магията на благослова, с благодарността за надеждата, родена с Христос, и възкръсналите копнежи и мечти, орисани да се сбъднат по някакъв вълшебен начин в тихата и свята нощ”, каза още тя.
Лена Кирилова добави, че на 24 декември според традициите стопанката замесва обредни хлябове за коледарите и боговица за Бъдни вечер. “Приготвят се нечетен брой постни ястия, а на трапезата се слага от всичко, което се ражда в стопанството”, добави тя.
Мъжете, по нейни думи, приготвят бъдник за огъня, който представлява дълголетно, здраво, дъбово дърво. “На най-възрастния се пада честта да запали бъдника, да разчупи високо над главата си хляба, за да са високи класовете на нивата, да е богата годината, да има здраве, обич и сговор. Момите крият първата хапка от хляба под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат.  Пепелта от бъдника се запазва до есента, когато, смесена с житото за посев, ще попадне в нивата и ще осигури добра реколта. Трапезата не се прибира цяла нощ, за да е „пълно” и да има от всичко през годината”, разказа тя и добави, че празничната трапеза символизира щедростта на земята, както и благодарността на човека към природата и Бога.
Кирилова разказа, че на Бъдни вечер обичая "бръзая" се изпълнява в Добруджа след посещението на група коледари. “Наименованието идва от основния обреден реквизит и главното обредно лице. „Бръзаята” се изработва от кол, върху който се поставя чергило и направена от дъски заешка уста, украсена със заешка кожа, пера от петел, сърма, мъниста. Участниците в обичая обикалят къщите заедно с кавалджия, като изпълняват специални игри,” обясни Лена Кирилова.
Главният уредник в отдел „Етнография при РИМ – Добрич  допълни, че според обичаите Коледа се празнува три дни – до Стефановден, на 27 декември, като хората са играели големи общоселски хора на мегдана.