Днес е официалното откриване на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), председателствана от България. Тя ще се проведе в централата на ЮНЕСКО във френската столица Париж и ще продължи до 16 юли.
Събитието ще бъде открито предиобед с приветствени слова от министъра на културата Мариан Бачев, от генералния директор на ЮНЕСКО Одри Азуле и от председателя на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство проф. Николай Ненов. По време на речите им ще бъдат излъчвани видеоизображения на обекти на културното наследство в България, съобщават от Министерството на културата.
По-късно през деня ще има пресконференция, в която участие ще вземат помощник-генералният директор за културата в ЮНЕСКО Ернесто Отоне, директорът на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО Лазаре Елунду-Асомо и председателят на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство проф. Ненов. След това в централа на организацията ще бъде открита изложбата „По вълните на Черно море през вековете“ с приветствия от доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-министър на културата и ръководител на българската делегация, както и от представител на ЮНЕСКО, става ясно от програмата на форума.
В централата на ЮНЕСКО днес, 7 юли, ще се състои представяне на юлския брой на изданието на Българската телеграфна агенция - списание „ЛИК“, посветен на България и ЮНЕСКО.
След него ще има официален прием, даван от Република България. Гостите ще чуят официални приветствия от министъра на културата Мариан Бачев, от генералния директор на ЮНЕСКО Одри Азуле, както и музикални поздрави от Бистришките баби и проф. Жени Захариева (пиано) и Дарина Малеева (цигулка). Събитието ще се проведе в централата на организацията.
„Макар че дейностите по подготовката на председателството на сесията в началото на годината бяха забавени, а голяма част от тях не бяха и дори започнали, министър Бачев и неговият екип, в сътрудничество с колегите от другите министерства, направихме всичко необходимо, за да постигнем възможно най-добрите резултати от това, че страната ни председателства престижния форум в централата на ЮНЕСКО в Париж. Запазването на българското председателство на 47-ата сесия на Комитета е безспорен успех за българското правителство“, отбелязват от Министерството на културата.
По думите им провеждането на сесията в централата на ЮНЕСКО гарантира успешно реализиране на събитието и защитава интересите на страната ни, която остава активно ангажирана към опазването на културното и природно наследство и ще продължава да бъде уважаван член на международната общност. „С многобройните събития гарантираме и максимално популяризиране на нашето културно наследство“, отбелязват още от екипа.
Паралелно с това в Париж ще бъдат показани и изложби. „По вълните на Черно море през вековете“ е експозиция, свързана с богатата и значима култура, процъфтявала през вековете по бреговете на Черно море. Тя ще бъде разположена в централното фоайе на световната организация и ще бъде посетена на практика от представителите на всички държави, изпратили делегации. „Дунавски лимес" е посветена на една от новите номинации на страната ни за включване в Списъка на световното наследство. „Древните съкровища на България“ ще бъде експонирана върху оградата на централата на ЮНЕСКО и е с акцент върху богатите ни музейни колекции. „Подводната археология“ е с фокус върху постиженията на страната ни в тази изключително перспективна научна област, която ще украси оградата на Българското посолство в Париж.
Със свои изпълнения в музикалната програма ще се включат Бистришките баби, вписани в Списъка на световното нематериално наследство, българският фолклор ще бъде представен и от гайдарски ансамбъл „Еподай“ от гр. Пловдив. Световноизвестната пианистка проф. Жени Захариева ще изпълни шедьоври на класическата музика заедно с цигуларката Дарина Малеева. Ще има и специална прожекция на филма за България на проф. Бетани Хюз, с нейното лично участие, анонсират от екипа ва Министерството на културата.
От ведомството отбелязват, че се очаква в рамките на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство, водена от проф. Николай Ненов, представителите на 194-те държави-членки на Конвенцията за световно наследство на ЮНЕСКО да обсъдят рекорден брой досиета, както и да има сложни дебати по по-чувствителните от тях. „Ролята на българското председателство ще е изключително важна за балансираното и конструктивно провеждане на дискусиите и постигането на удовлетворяващ резултат от заседанията“, казват от културното министерство.
Те посочват, че към председателстваната от България 47-а сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО има два основни форума - Форум на управителите на обекти (между 7 и 9 юли) и Форум на младите професионалисти, който бе открит още на 1 юли. Във форума на младите професионалисти са приети 35 участници, избрани сред 5800 отлични кандидатури, докато общо заявките за участие са били около 30 000. От тези 35 души, трима участници са от България.
На откриването на младежкия форум директорът на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО Лазаре Елонду-Асомо е изразил неколкократно благодарност към България за подкрепата при провеждането на форумите и на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство. „На 2 юли младите професионалисти бяха поканени в посолството ни, където Българският културен институт в Париж организира за тях българска културна програма“, казват от екипа.
БЪЛГАРИЯ И ЮНЕСКО
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
България се присъединява към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство през 1974 г., като тя влиза в сила през 1975 г. Страната е и сред първите, подписали Конвенцията за нематериалното културно наследство (2003), както и Конвенцията за многообразието от форми на културно изразяване (2005).
През 1985 г. София е домакин на 23-тата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО – събитие с над 3500 участници. България е била домакин и на други важни форуми, като Конференцията на европейските национални комисии за ЮНЕСКО (1962) и Втората извънредна сесия на Междуправителствения комитет по нематериалното наследство (2008). Делегати от над 50 държави участват в тези събития.
ЮНЕСКО е тясно свързана и с културната политика на България чрез множество официални посещения на генерални директори на организацията, сред които Рене Майо, Амаду Махтар М'Боу, Федерико Майор и Коичиро Мацуура. През 2009–2017 г. поста заема българката Ирина Бокова – първата жена и първият представител от Източна Европа на този пост.
БЪЛГАРИЯ В СПИСЪЦИТЕ НА ЮНЕСКО
ЮНЕСКО поддържа Списък на световното културно и природно наследство, в който се вписват изключително ценни обекти по предложение на държавите. Включването изисква строги критерии и процедура.
В категория „Културно наследство“ са вписани седем български обекта - Боянска църква (1979), Ивановски скални църкви (1979), Казанлъшка гробница (1979), Мадарски конник (1979), Старият Несебър (1983), Рилски манастир (1983) и Тракийска гробница в Свещари (1985).
Включени са и три обекта в категорията „Природно наследство“ - Национален парк „Пирин“ (1983), Резерват „Сребърна“ (1983) и Вековни букови гори – НП „Централен Балкан“ (2018, съвместно участие).
Българските обекти в индикативна листа за природното наследство са пет - Природен парк „Русенски Лом” (1984), Защитена местност „Побитите камъни” (1984), Природна забележителност „Белоградчишки скали” (1984), Национален парк „Централен Балкан” (1984) и Резерват "Врачански карст" (1984).
В Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО се вписват ценни за човешката история и култура устни традиции, обичаи, традиционни знания и умения, които са застрашени от изчезване и за които е необходимо да бъдат положени усилия за тяхното съхраняване. Включването и мониторинга на паметниците в този списък се осъществява от Междуправителствен комитет на ЮНЕСКО.
Българските обекти, включени в Списъка на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството, са „Бистришките баби - архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука“ (25 ноември 2005), „Нестинарството - послания от миналото: Панагирът на Св. св. Константин и Елена в с. Българи“ (30 септември 2009), „Традицията на производство на чипровски килими“ (26 ноември 2014), „Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко“ (2 декември 2015), Националният събор на народното творчество в Копривщица (2 декември 2016), Първомартенските културни практики (6 декември 2017 г., съвместна номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония), Българските читалища (2017) и Високо многогласно пеене от селата Долен и Сатовча в Югозападна България (2021).
В индикативната листа на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството има един обект - Двугласово пеене от с. Неделино (2018).
Писмените и документалните паметници, както и музейни, филмови, аудио и други колекции и архиви от значение за цялото човечество са включени в регистър в рамките на програмата на ЮНЕСКО „Памет на света“ с цел осигуряване на свободния достъп до тях и опазването им. Програмата се ръководи от Междуправителствен консултативен съвет.
Българските обекти, включени в регистър в рамките на програмата на ЮНЕСКО „Памет на света”, са Енински апостол, ръкопис от ХІ в. (2011 г.), Борилов синодик, ръкопис от ХІІІ в. (2017 г.), Евангелие на Цар Иван Александър (2017 г., съвместно с Британската библиотека) и Творбите на Мевляна (2023 г., съвместно с Германия, Турция, Иран, Таджикистан, Узбекистан).
На 25 октомври 2010 г. в Париж е подписано Споразумение между правителството на България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Споразумението е ратифицирано от Народното събрание на 16 март 2011 г., след което влиза в сила. Центърът официално е открит на 20 февруари 2012 г. от генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова заедно с тогавашния министър на културата на България Вежди Рашидов, министъра на външните работи Николай Младенов и председателя на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов. Споразумението за продължаване на дейността на центъра е подновявано на 10 ноември 2017 г. и на 11 ноември 2023 г.
Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, базиран в София, обединява усилията на 17 страни от Югоизточна Европа за популяризиране и прилагане Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство: Азербайджан, Албания, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Република Северна Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Украйна, Хърватия и Черна гора.
Той е един от осемте центъра на ЮНЕСКО от категория 2, които са създадени и финансирани от държавите членки като основното им предназначение е да допринасят за постигането на стратегическите цели на ЮНЕСКО чрез глобални, регионални, субрегионални или междурегионални дейности и инициативи. Останалите седем центъра са в Алжир, Иран, Китай, Република Корея, Обединени арабски емирства, Перу и Япония.
/АЯ, МГ/отдел „Справочна“