Днес е представянето на албума "Пазителите" с непоказвани творби на художниците Бронка Гюрова и Елиезер Алшех

Съюзът на българските художници, който представи на 9 май изложбата „Пазителите“ с непоказвани рисунки и пастели на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех от личната колекция на тяхната дъщеря Деяна Алшех, ще представи днес, 22 май, и албум с творбите, съобщават от СБХ.
През лятото на 1951 г.  Елиезер Алшех (1908-1983), заедно със съпругата си Бронка Гюрова (1910-1995) и тяхната двегодишна дъщеря Деяна напускат България. Първоначалната идея е да заминат за Израел, но след почти едногодишен престой в Италия решават да тръгнат към Аржентина и трайно се установяват в Буенос Айрес.
„Изложбата „Пазителите“ може да бъде мислена именно като опит за деликатно вникване в най-съкровения творчески свят на двама художници, оставили своите ярки живописни следи в художествения живот у нас, а и не само, между 30-те и 70-те години на миналия век. Визуално пътешествие из тяхното наследство от рисунки, което ни приближава до индивидуалните им вълнения на територията на линията. До техните търсения в израстването им като живописци. До метежа на Втората световна война и последвалите у нас политически, нечовешки сътресения. До истории за репресии и цензура, трудови лагери, бягства в името на физическото оцеляване. Но и до нещо много по-важно. Изложбата „Пазителите“ е възможност за съпоставка как всичко това се отразява в изкуството на рисунката на двама художници, които, макар да вървят по свои индивидуални творчески пътеки, са избрали да делят общо битие, общи емоции, обичания и тревоги“, пише историкът, публицист и изкуствовед Пламен В. Петров в текста в албума на изложбата.
„От друга страна, това е и разказ, благодарност към човека, който днес ни дава възможност да се срещнем с тези оцелели фрагменти от търсенията на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех. Към човека, благодарение на когото преди вече почти две десетилетия стана възможно завръщането на живописното им наследство от тяхната втора родина – Аржентина, в България. Към човека, който през 2018 г. позволява на изкуствоведите Наташа Ноева, Николета Гологанова, Пламен В. Петров и Рамона Димова, куратори и на настоящата експозиция, да проникнат в семейния архив на двамата художници, за да създадат изложбата и едноименното издание – „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“. Разказ, благодарност към дъщерята, живия и до днес плод на любовта на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех – арх. Деяна Алшех. И не на последно място по важност, това е изложба усилие да се опазва, пренася през времето и споделя знанието за две творчески присъствия, всяко със свое индивидуално лице не само в изкуството на живописната творба, но и в това на рисунката. Лица, които имат своето важно място в историята на българското изкуство и процесите на нейното синхронизиране с пластическите явления в Европа през първата половина на миналия век“, пише още Пламен В. Петров.
ЗА АВТОРИТЕ
Елиезер Алшех е роден на 12 ноември 1908 г. във Видин, във фамилията на сарафина Натан Алшех и Дуда Пинкас. Още като дете Елиезер Алшех като родственик на Жул Паскин проявява своя художествен талант. Вероятно в началото на 20-те години семейството се установява в София. Алшех продължава образованието си в столицата, като негов учител по рисуване е художникът Слави Генев, възпитаник на художествената академия в Мюнхен. През 1928 г. Алшех е приет в Мюнхенската художествена академия. Учи при професорите Адолф Шинерер и Карл Каспар, започват участията му в художествения живот. Завършва през 1933 г. (същата година Хитлер е избран за райхсканцлер) и е принуден да напусне Германия. Пътува, търсейки мястото си, завръща се в България, прави опит да остане в Палестина. Първата му самостоятелна изложба е през 1935 г. в София. Приет е в Дружеството на новите художници, участва в колективни изложби, пътува. През 1938 г. се запознава с художничката Бронка Гюрова. За Елиезер Алшех като евреин става все по-трудно да работи. През 1940 г. картините му са изхвърлени от полицията от ХІV обща художествена изложба, а месеци по-късно е изпратен в трудов лагер, след това интерниран в родния му град.
След промяната на политическата система в страната през 1944 г. Елиезер Алшех продължава да рисува и участва в изложби. До обрата, настъпил след 1949 г. с порицанието към него и други членове на Съюза на художниците за груби формалистични тенденции в творбите им, показани в една знаменателна изложба. На Елиезер Алшех е отказан достъп до публични изяви. През 1951 г., заедно със съпругата си Бронка Гюрова и двегодишната им дъщеря Деяна, напускат България, установяват се трайно в Буенос Айрес. Още през лятото на следващата година представя четвъртата си самостоятелна изложба и първа в Аржентина. Това е началото на вливането му в художествения живот в новата родина. Не закъсняват и наградите – за графика, за рисунка. През 1958 г. е назначен за преподавател по рисуване в Държавното училище за изобразително изкуство „Мануел Белграно“, в Буенос Айрес – длъжност, която ще изпълнява до 1973 г. Редовно организира самостоятелни изложби. В края на 1975 изложбата му в Националната галерия в София е посрещната от критиката с възторг. Умира на 20 юни 1983 в Буенос Айрес.
Бронка Гюрова-Алшех е родена на 1 януари 1910 г. в Шумен, в семейството на Алекси Гюров. Около 1911 г. семейството се установява във Варна. Бронка започва да рисува още в прогимназията. През 1928 г. е приета в изящния отдел на художествената академия в София, в класа по живопис на проф. Димитър Гюдженов. В академията се сприятелява с Васка Емануилова, Мара Георгиева, Стоян Венев, Рада Хаджпетрова-Поптошева и Ана Старицка. Завършва през 1933 г. и през следващите години работи като учителка. От 1934 г., с включването ѝ в осмата обща художествена изложба в София започва активното участие на Бронка Гюрова в художествения живот. През 1937 г., по настояване на баща ѝ, заминава за чужбина. Десет месеца учи илюстрация в Института за приложно изкуство в Брюксел. През 1938 г. се запознава с бъдещия си съпруг Елиезер Алшех. Продължава участията си в годишните общи художествени изложби, в изложбите на Секцията на художничките към Дружеството на българките с висше образование. През февруари 1943 г. в столицата е открита първата ѝ самостоятелна изложба. През 1947 г. Бронка Гюрова и Елиезер Алшех сключват брак. През 1951 г.  напускат България и се установяват в Буенос Айрес. 
От родината художничката тръгва с една малка колекция от десени на платове. Макар и харесани от местните, десените не отговарят на тамошните естетически вкусове и едва след година Бронка Гюрова успява да влезе в крак с модните тенденции и да превърне тези си занимания в източник на доходи. През 1955 г. представя своя самостоятелна изложба в Буенос Айрес. За първи път се завръща в България през 1967 г., заедно с дъщеря си. През 1980 г. представя втората си самостоятелна изложба в родината – в изложбената зала на бул. „Руски“ 6 в София. Умира на 5 юни 1995 г. в Буенос Айрес.
/ДД