Александър Петров, по прякор Лавандулата (1916-1983), е един от авторите, които изграждат облика на българското изкуство през втората половина на 20-и век. Неговата живопис съчетава синтезирана пластичност на образа с националното като дух и тематика, особено характерни за изкуството ни от 60-те години. Думите са на Сузана Каранфилова, уредник на мащабна изложба през 2019 г. в Националната художествена галерия, която представя 190 живописни произведения, рисунки, литографии и ескизи на художника.
Днес отбелязваме 110 години от неговото рождение.
ПЪТЯТ ОТ НЕВША ДО ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЦЕНИ
Александър Николов Петров е роден на 16 февруари 1916 г. в село Невша, Варненски окръг, в семейството на железничар. През 1934 г. завършва гимназия в Стара Загора, а година по-късно е приет в Художествената академия (днес Национална художествена академия), в специалност „Живопис“, при проф. Борис Митов. Завършва през 1940 г. и започва да излага творбите си като гост в салоните на Дружеството на новите художници (днес Съюз на българските художници), а от 1943 г. вече е негов редовен член.
По време на Втората световна война (1944-1945) заминава доброволец на фронта като военен художник в Югославия, Унгария и Австрия. Създава множество рисунки със сюжети от войната и войнишкия бит, публикувани във фронтовия и централния печат. Според уеб страницата на галерия „Лоранъ“ Петров участва в изложбата „Фронт и тил“ (1944), а през 1948 г. картината му „Десант през Драва“ влиза в българската експозиция на Венецианското биенале.
СИНТЕЗ МЕЖДУ НАЦИОНАЛНО И МОДЕРНО
През цялото си творчество Петров търси пресечната точка между българската пластична традиция и западноевропейското изкуство. През 1960 г. пътува до Самарканд, Бухара и Хива в Узбекистан, където създава цикъла „Средна Азия“ – акварели и пастели, носещи светлина и жизненост. Година по-късно ги показва в първата си самостоятелна изложба в София.
„Мястото на Александър Петров в нашето изкуство е твърде осезаемо, значително и важно. Със своето живописно творчество той има определени заслуги за приобщаването на нашата живопис към модерното изкуство и за извисяването на естетическите и художествените критерии на картината до степен на универсални пластически стойности“, пише изкуствоведът проф. Чавдар Попов.
В друг свой текст проф. Попов допълва: „Богатата живописна култура на Александър Петров, несъмненият природен дар спрямо цветове и тонове, извлечени както от недрата на националните традиции, така и от опита на изкуството от 20-и век, и високата „мяра“ спрямо самостойната естетика на картината дават възможност на автора да осъществи на практика този почти уникален синтез в нашето изкуство“.
РОЗОБЕР, ЛАВАНДУЛА И ПАРИЖ
В края на 60-те години на 20-и век художникът работи в карловското село Богдан, където пресъздава труда и бита на местните хора. Вдъхновен от Розовата долина, създава цикъла „Розобер“. Сред водещите теми в творчеството му са трудът, любовта, майчинството и морето.
Именно сцените с бране на лавандула се превръщат в негова емблема – оттук идва и прозвището Лавандулата, което артистичната общност използва с топлота. Именно цикълът „Лавандула“ (1958-1981) се нарежда сред най-разпознаваемите му постижения. Следват „Средна Азия“ (1960-1965), „Светлина“ (1972-1981), „Маски“ (1976-1981), „Интериор – ателие – модел“ (1979-1981).
Пътуванията му до Париж също оставят траен отпечатък. Оттам се раждат произведения като „Париж – кафе“ (1963), „Атлантика – тераса“ (1965) и „Студентска стачка – Париж“ (1968). През 1968 г. организира самостоятелна изложба във Франция и създава нов цикъл, вдъхновен от френската столица.
ПРИЗНАНИЕ И НАСЛЕДСТВО
Александър Петров участва в десетки колективни и самостоятелни изложби в България, Венеция, Париж, Виена, Москва, Алжир, Лондон, Варшава и Берлин. Негови творби се съхраняват в галерии и частни колекции у нас и в чужбина.
Носител е на орден „Народна Република България“ - втора степен (1976) и на званието „Народен художник“ (1977).
Умира на 8 ноември 1983 г.
/ДД
/ЕЛ/ отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА,ВИНФ,17.2.2019; Голяма енциклопедия „България“ т. 9, БАН, 2012 г., стр. 3386-3387; Енциклопедия „България“, т. 5, стр. 190; https://nationalgallery.bg/bg/exhibitions/alexander-petrov-1916-1983/; https://duma.bg/maystor-na-kolorita-pevets-na-selskiya-trud-i-balgarskata-priroda-n209461; https://artegallery.eu/александър-петров-лавандулата-живоп/; https://www.galleryloran.com/bg/authors/view/aleksandyr-petrov-lavandulata