Днес се навършват 120 години от рождението на Илка Попова, примадоната на „Гранд опера“ и „Ла скала“

Днес се навършват 120 години от рождението на голямата българска оперна певица Илка Попова. Тя е родена на 1 август 1905 г. в София, в семейство на журналист и учителка.
В ранна възраст започва да учи балет. По-късно изоставя балета и се увлича от театъра. След първото си посещение на оперно представление решава да стане оперна певица. „Искам да стана певица, и то оперна!“, заявява тя твърдо пред родителите си. Желанието ѝ да се занимава с пеене е толкова голямо, че родителите ѝ я завеждат на прослушване при оперния певец и педагог Иван Вулпе. 
„Опитай, но първо изпитай себе си. Вярваш ли в собствените си сили? Вярваш ли, работи“, разказва нейният ученик Марин Бончев за окуражителните думи на баща ѝ, когато Илка се явява на първото си прослушване. Изненадан от широкия диапазон на гласа и красивия тембър, Вулпе препоръчва тя незабавно да се запише в музикалната академия.  През 1922 г. Илка Попова е приета в неговия клас, в Българската държавна консерватория.
Незавършила консерваторията, тя се омъжва за професора по цигулка – Саша Попов.
След дипломирането си заминава на специализация в Италия при маестра Вилани и проф. Танара в миланската „Ла скала“. По време на престоя си в Милано, Попова се среща с Лиляна Добри-Христова, която я съветва да замине за Франция, където може да постъпи в оперен театър.
През 1929 г. тя се връща в България и дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Амнерис от „Аида“ на Джузепе Верди. След успеха на българска сцена, отива в Париж, Франция, където учи пеене при известната руска педагожка Фелия Литвин и актьорско майсторство в школата на Ваг. 
Литвин представя младата певица на директора на операта в Бордо, който ѝ предлага да сключи договор за три години като солистка и мецосопран на първи роли в операта. Театърът открива новия си сезон (1930/1931) с операта „Риголето“ от Джузепе Верди, където българката дебютира в ролята на Мадалена.
В края на 1932 г. Попова е привлечена в артистичния състав на парижката „Гранд опера“. Тя е втората българска оперна певица след Ана Тодорова, редовен член на световноизвестния оперен театър. До 1934 г. Илка Попова гастролира в парижките театри „Порт сен Мартен“, „Шатле“, както и в редица оперни театри в Ница, Марсилия, Фонтенбло, Лион, Ним, Вервие, Тулуза. Гостува в Мароко, Египет, Швейцария, Монте Карло, Италия, Испания, Австрия, Румъния, Аржентина, Бразилия. През 1937 г. продължително гостува в „Ла скала“, където участва в оперите „Бал с маски“, „Тристан и Изолда“, „Джуконда“. 
Многобройните ѝ успешни гастроли в големите оперни театри в чужбина ѝ създават широка международна известност.  През 1940 г. се установява за известно време в България, но ръководството на Софийската опера не ѝ разрешава да участва в представления. След намесата на обществеността, през сезон 1940/1941 г., тя е включена в спектакли на операта и става неин редовен член. Изнася галаконцерт с гостуващия в България известен италиански оперен и филмов артист Тито Скипа.
Илка Попова изпълнява ролите на Азучена в „Трубадур“ от Джузепе Верди, Кармен в „Кармен“ от Жорж Бизе, Иродиада в „Иродиада“ и Шарлота във „Вертер“ от Жул Масне, Олга в „Евгений Онегин“, Графинята в „Дама Пика“ и Солоха в „Черевички“ от Пьотр И. Чайковски, Марина Мнишек и кръчмарката в „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски, Далила в „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс, Ефросина в „Момчил“ от Любомир Пипков, Кера в „Хитър Петър“ от Веселин Стоянов.
Лауреат е на Димитровска награда (първа степен, 1951), на Орден за гражданска заслуга (втора степен, 1946) и на орден „Народна република България“ (втора степен, 1959). Умира на 30 май 1979 г. в София. През 2022 г. на нейно име е наречена улица в софийския квартал „Хладилника“.

/ДД
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
Използвани източници: Енциклопедия на българската музикална култура, София 1967, с. 365; „Срещите на Илка Попова“ от Марин Бончев, София 1972, стр. 102-127; в. „Народна култура“, 2.8.1975; в. „Поглед“, 15.3.1976; в. „Отечествен фронт“, бр. 25.8.1978; в. „24 часа“, бр. 89, 1.4.2009; сп. „Смяна“, бр. 1, 1980