Днес се навършват сто години от рождението на проф. Димитър Русков, един от доайените на българското хорово изкуство

Днес се навършват сто години от рождението на проф. Димитър Русков, един от доайените на българското хорово изкуство, диригент и музикален педагог.
Той е роден на 1 август 1925 г. в Пловдив. През 1944 г. завършва гимназия в родния град и постъпва в школа за запасни офицери. През 1948 г. се връща в Пловдив и поема ръководството на самодейния младежки колектив „Йорданка Чанкова“. 
Първата награда и признание с хора Русков получава през 1948 г. на Националния преглед на художествената самодейност. На конкурса съставът е обявен за национален първенец. Благодарение на тази награда, Димитър Русков е препоръчан пред Комитета за култура и изкуство да замине да учи дирижиране в Съветския съюз. През 1948 г. постъпва в ленинградската консерватория „Римски-Корсаков“ (днес Санктпетербургска консерватория) със специалност „Преподавател по хорово дирижиране“ в класа на Георгий Алексеевич Дмитриевски.
През 1953 г. завършва консерваторията и се завръща в България, където е назначен за директор на Пловдивската опера. През 1954 г. става преподавател по хорово дирижиране в музикалната академия, в София. По негова инициатива се въвежда предметът „Дирижиране от клавир“, „Хорознание“ и „Методика на преподаване“ на специалността „Хорово дирижиране“.
На 1 ноември 1955 г., след смъртта на Светослав Обретенов, Димитър Русков оглавява Българската хоровата капела (дн. Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, част от Софийската филхармония), с която той работи до 1965 г., когато подава оставка. След напускането си съсредоточава цялата си творческа енергия в педагогическа и обществена дейност. 
От 1959 до 1961 г. Димитър Русков е декан на теоретико-композиторски и диригентски факултет в Българската държавна консерватория „Панчо Владигеров“ (днес ДМА), от 1979 г. е заместник-ректор, а в периода 1980-1985 г. – ректор. Става доцент през 1966 г., а през 1970 г. – професор.
Димитър Русков активно съдейства за обособяването на пловдивския филиал на Академията в самостоятелно висше учебно заведение. 
От 8 юли 1965 до 3 ноември 1970 г. е председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци. 
Любовта на Димитър Русков към „живото“ хорово музициране надделява и той създава мъжкия камерен хор „София“, с който в продължение на години осъществява активна концертна дейност в страната и чужбина. През 1990 г хорът прекратява дейността си, след което Русков се установява във Франция.
През годините е работил и с хор „Гусла". Автор е на научни трудове на теми „Работата на хорово-диригентските класове и въпросите на интонацията“, „Някои проблеми на хоровото акапелно пеене“. „Някои проблеми на хоровото акапелно пеене“ от Димитър Русков се оказва едно от първите пособия, които засягат важни изпълнителски проблеми и дава насоки за преодоляването им. В услуга на студентите по хорово дирижиране, заедно с Георги Димитров, участва в съставянето на първите четири тома на „Хорова христоматия“. 
Проф. Димитър Русков е носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1963), на званието „Заслужил артист“ и „Народен артист“ (1977). Носител е на орден „Георги Димитров“ (1985). Умира на 31 март 2010 г. в Париж, Франция.

/ДД
/ДС/ отдел „Справочна“/
Използвани източници: в. „Народна култура“, бр. 26/27 юни 1964 г.; в. „ДУМА“, бр. 119/28.05.2010 г.; Кръстев, Венелин. Профили. Книга шеста, София, 1986; https://bnr.bg//post/100543847/spomen-za-prof-dimitar-ruskov;https://archives.bnr.bg/prof-dimitar-ruskov/; https://nma.bg/wp-content/uploads/files/avtoreferat-evelina-kulinski.pdf