Днес се навършват сто години от рождението на Вътьо Раковски

Днес се навършват сто години от рождението на Вътьо Раковски, поет и преводач (1925-2008). Той е роден в с. Голяма Брестница, Ловешка област. Завършва класическия отдел на Плевенската мъжка гимназия през 1944 г., а след това славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1950 г.
През 1949 г. е изключен от университета, както и от Съюза на народната младеж. След това е възстановен във висшето училище, но оттогава подозрението на властта тегне върху житейския му път. Докато завършва образованието си, участва в бригадирското движение (1948 и 1950), а след това работи като коректор в издателство "Народна младеж" (1950-1952).
40 ГОДИНИ В СПИСАНИЕ "СЕПТЕМВРИ"
От 1952 г. се присъединява към списание "Септември". През 1953 г. специализира в Прага (тогава Чехословакия). От 1956 г. е редактор в отдел "Поезия", а впоследствие оглавява отдела. Работи в списанието близо 40 години.
От 1991 до 1994 г. е съветник по културните въпроси в посолството на България в Прага, Чехия. Повече от десет години е ръководител на Дружеството за българско-чешко и словашко приятелство.
Вътьо Раковски е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, членува в Съюза на българските писатели (СБП) и в Българския П.Е.Н. (поети, есеисти, новелисти) център.
В сп. "Септември" твори заедно с имена като Елисавета Багряна и Никола Фурнаджиев, за който по-късно признава, че е любимият му поет. Според Вътьо Раковски, доколкото е било възможно, в редакцията е царял дух на свобода, който често е пренебрегвал класово-партийния подход. Такъв е характерът и на творчеството на самия Вътьо Раковски – свободолюбив, за което и някои от произведенията му са били спирани от печат и връщани за преработка. Такова е стихотворението "Дресьор на птици", както и книгата "Добър ден, Галилей" (1970).
НЕПРИМИРИМОСТ КЪМ СИСТЕМАТА
Въпреки че в началото на кариерата си Вътьо Раковски е повлиян от духа на идеализма на новото време, което е видно в произведения като "Ние строим Прохода, Проходът строи нас" и "Димитровска балада", непримиримостта към партийността на литературата ни от социалистическия период се превръща в основна характерна черта за поета.
В интервю за в. "Антени" от 1980 г. той стига до извода, че "Нашата поезия не се е докосвала до футуризма, поетизма, индивидуализма, сюрреализма. На мястото на тези течения зеят пред нас раните на празнотите, на белите полета, отсъствието".
През 1958 г. поезията на Вътьо Раковски е обект на взискателни критики в пространна статия с многозначителното заглавие "Пътник без ясен път". В статията е обяснено, че "пътникът" не успява да се слее напълно със социалистическата душевност.
На 7 януари 1970 г. с решение на бюрото на СБП Вътьо Раковски дори е уволнен. Причината е публикуването на цикли на Блага Димитрова и Радой Ралин, както и поемата "Христос на велосипед" от Стефан Цанев. След известен период, след застъпничеството на отговорния секретар на списанието – Камен Калчев, все пак е възстановен в редакцията.
ГОРА ЗЕЛЕНА – ВОДА СТУДЕНА
След Пражката пролет (1968), когато чувствителността на властта към критики и абстракция е особено изострена, тежката сянка на цензурата плътно надвисва над редакционните решения на сп. "Септември". Фатална се оказва публикацията "Гора зелена – вода студена", в която се съобщават номерата на концлагерите в Съветския съюз. Броят е иззет, уволнени са Камен Калчев, както и завеждащият отдел "Белетристика" Любен Дилов. Разправата с останалите "виновници" е едва преодоляна.
Вътьо Раковски е написал повече от 40 книги с поезия, сред които "На брега на Марица" (1951), "Дъга над равнината" (1954), "Пътник през света" (1958), "Високосни години" (1961), "Хляб и чувства" (1962), "Пет минути преди деня" (1964), "Делничен свят", "Близко ехо" (1966), "Вечерни покриви" (1968), "Насрещен сняг" (1971), "Ветровити подножия" (1974), "Синята дъга" (1976), "Прозорец на птици", "Спасени чувства" (1978), "Под стряха от дъжд" (1982), "Кълбо", "Диогенови фенери" (1984), "Амфитеатър" (1988), "Битие" (1989).
Сред последните му произведения са стихосбирката "По пътя за Емаус" (1998) и лиричната книга "Четвъртият ангел" (1999).
Пише и стихове за деца, събрани в "С облаче на рамо" (1979).
Стиховете му са преведени на английски, руски, грузински, финландски, испански, унгарски и др.
МАЩАБНИ ПРЕВОДИ ОТ ЧЕШКИ И СЛОВАШКИ
Вътьо Раковски превежда над 50 книги от чешки и словашки, сред които произведения на авторите Ярослав Сейферт, Иржи Волкер, Константин Бибъл, Ладислав (Лацо) Новомески, Мирослав Валек, Вилем Завада, Витезслав Незвал. Има и свои книги на тези езици. Съставител е на антологиите "Чешки поети" (1956), "Антология на словашката поезия" (1966) и "Чешки и словашки поети" (1971).
Носител е на чешката литературна награда "Иржи Волкер" (1967), на словашката литературна награда "Павол Хвездослав" (1971), на наградата на Съюза на чешките писатели – орден за литература и изкуство "Витезслав Незвал" (11 юни 1982).
Награден е със златен медал "За заслуги в развитието на приятелството и сътрудничеството с Чехословашката социалистическа република" (2 юни 1965), златен медал на Чехословашкото дружество за международни отношения.
Министерството на културата на Чехия го награждава с медала Artis Bohemiae Amicis. През 2005 г. подборка от творчеството на Вътьо Раковски – "Искам нещо да ти кажа, свят", е издадена в Чехия по случай 80-годишнината от рождението на поета.
Благодарение на него до българските читатели достигат стихове на руските поети Александър Блок, Александър Пушкин и Сергей Есенин.
Умира на 14 май 2008 г.
 /ДД
/СЗ/ДС/отдел „Справочна"/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: /БТА/ВИНФ, 9.12.2005/; Речни на българската литература, София, 1982, т. 3, с. 189-190; Речник по нова българска литература, София, 1994, с. 310; История на Съюза на бълг. писатели; Голяма енциклопедия България, т. 9, с. 3686; в. „Литературен фронт", бр. 26 от 26 юни 1958 г., бр. 47 от 20 ноември 1975 г. и бр. 49 от 5 юли 1985 г.; в. „Вечерни новини" бр. 4270 от 3 юни 1965 г. и бр. 7399 от 18 юни 1975 г.; сп. „Септември", бр. 3 от март 1969 г. и бр. 11 от ноември 1985 г.; в. „Гражданска отбрана", бр. 12 от 1989 г.; в. „Демокрация", бр. 73 от 26 януари 1991 г. и бр. 272 от 20 ноември 1995 г.; в. „Стандарт" от 18 юли 1998 г.; в. „Труд" от 9 ноември 1995 г., 27 февруари 1999 г.; 9 ноември 2006 г. и 17 май 2008 г.; https://www.facebook.com/photo.php?fbid=778875425501182&id=270744272980969&set=a.270766916312038 (Антология на българската поезия - 21 в.)