Добрин Досев за участието си в „Рилският пустинник“: Страх ме е да изрека, че тази роля е мисия, но със сигурност отговорността е голяма


Страх ме е да изрека, че тази роля е мисия, но със сигурност казвам, че е огромна отговорност да пресъздадеш образа на един от най-големите ни светци, казва пред БТА актьорът Добрин Досев. На 11, 12 и 13 юли той влиза за първи път в ролята на св. Иван Рилски в музикалната поема „Рилският пустинник“, която Софийската опера и балет поставя на площада пред храма „Св. Александър Невски".
„Самата покана от Софийската опера и балет беше много голяма изненада за мен. Акад. Карталов ме въведе в това, което той би искал да се случи на сцената. Ролята ми допадна, защото моята душа е такава. Настръхвах и се вълнувах, само докато четях текста, а цяло щастие е, когато го пресъздавам на сцената в репетицията“, казва Досев.
„Нямам проблем с пеещите хора около мен, защото аз самият съм пеещ човек и се занимавам с музика. Обвързан съм с цялата композиция и музиката на спектакъла, но с лекота успявам да се справя – просто защото имам музикално ухо, усещам и хващам всеки един миг, ден след ден“, допълва той. По думите му текстът, който възпроизвежда в образа на свети Иван Рилски трябва да бъде чут и да се попие от публиката: „В този смисъл, има нещо, което бихме могли да наречем мисия“.
На въпрос дали е разговарял за ролята с предишния изпълнител Ириней Константинов, отговаря: „Не. С Ириней сме колеги, познаваме се, но не сме говорили за това. С Атанас Младенов (в ролята на младия пустинник – бел. а.) се запознахме на първата репетиция, още когато се събрахме в залата, всичко тръгна много леко между нас. Аз следя как той изгражда образа и как го развива, и докъде стига, за да мога да поема правилно и да продължа нататък във втората част. Сътрудничеството ми с него е много плодотворно и приятно“.
„Отец Кирил (авторът на музиката – бел. а.) е невероятен човек. Именно той, освен професионалните разговори, които водих с академик Карталов, ме вкара в душевността и в духовността на този образ. Той ми даде много. Той е изключително благ човек. Прекланям се пред него, защото ми даде много – в смисъла на дух, на мисията, за която говорим, и за това, какво трябва да предам на хората“.
Добрин Досев споделя, че не е присъствал на живо на „Рилският пустинник“, но над 40 пъти е изгледал представлението на запис: „Защото искам целият спектакъл да стои в главата ми. Защото след това, на репетициите, всичко е много по-лесно. Мисля само за текста, тоест, как да го възпроизведа, а не за мизансцени или какво следва“.
ДРУГИТЕ ЗА „РИЛСКИЯТ ПУСТИННИК“
„Всички ние, като едно голямо семейство, искаме да съпреживеем това житие на преподобния Божий угодник и да се преклоним пред неговия духовен подвиг. Благодаря от сърце на всички участници в този спектакъл – артисти и работници, които се трудят, за да може да имаме достойна Божия прослава на великия Йоан Рилски“, каза пред медии днес отец Кирил.
„Искам да благодаря на всички онези, които помагаха безшумно и без да се изтъкват. Това е дирекция „Култура“ към Столичната община, на нашите спомоществователи. Първите, които ни подадоха ръка, са Българската банка за развитие (ББР)“, каза директорът на операта – акад. Пламен Карталов. По думите му този път сцената ще бъде много по-удобна за публиката. „Цялата енергия и организация се дължи на моите колеги, на техния творчески труд, на оперните и балетните артисти, на техническите служби и на ателиетата в операта. Ние сме заедно в един солиден екип, който е способен да прави чудеса“, добави той.
Името на ББР обикновено се свързва с подкрепата на малки и средни предприятия, и обществени проекти, но това е и единствената държавна банка, която, освен към икономическото развитие на страната, има отговорност и към културно развитие на обществото. Затова сме част от този проект, който е мащабен и въздействащ, каза председателят на надзорния съвет на ББР Деляна Иванова.
Радвам се, че за поредна година се надгражда това, което господин Карталов и екипът му правят – събитието да бъде още по-мащабно и на още по-голяма сцена, каза кметът на София – Васил Терзиев. Щастлив съм, че можем да дадем старт на сезона на представленията на открито, което прави доста по-достъпна магията на операта, добави той.
Както писа БТА, духовната музикална поема „Рилският пустинник“ е създадена през 1937 година от писателя, поет, публицист и общественик Тихомир Павлов (1880-1937). В екипа на спектакъла са Георги Стрезов – оркестрация, диригенти са Старозагорският митрополит Киприан и Жорж Димитров, диригент на хора – Виолета Димитрова, сценография – Нела Стоянова. Консултанти са проф. Павел Павлов и Белоградчишкият епископ Поликарп. Преводът от църковнославянски е на проф. д-р Иван Желев. Ръководител на детската вокално-театрална  формация е Димитър Костанцалиев. Костюмите са на Марта Миронска. Участват Ангел Христов, Димитър Станчев, Николай Петров, Бисер Георгиев, Стефан Владимиров, Иван Александров, Велислав Нинов, Ангел Антонов, Александър Георгиев, Росен Ненов, Николай Павлов, Георги Джанов, Красимир Динев, Николай Войнов, Кирил Константинов, Юлиана Тодорова, Евгений Димитров, Николай Милев.

Перник

Обичаят „Сурова“, вписан в ЮНЕСКО, е значимо явление, смята етнологът Цветана Манова

Обичаят "Сурова", част от списъка на световното нематериално културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, е значимо явление. Това каза за...

Париж

Списание ЛИК е изключително важно издание, което представя всички в сферата на културата, каза проф. Николай Ненов

Благодарение на Българската телеграфна агенция и на главния редактор Георги Лозанов, ние виждаме възродено списание. Едно изключително важно издание, което...

Разград

Тракийската царска гробница се отличава с високата си степен на запазеност, каза директорът на Историческия музей в Исперих

Тракийската царска гробница при исперихското село Свещари е важна освен с високата си степен на запазеност, също и с всичките...

Сливен

Държавата трябва да има ясна политика към паметниците на културата, заяви директорът на РИМ-Сливен, доц. д-р Николай Сираков

Необходимо е държавата да има ясна, централизирана политика по отношение на паметниците на културата. Това каза в Пресклуба на БТА...

Видин

Четири обекта на територията на област Видин са кандидати за списъка на световно наследство на ЮНЕСКО, каза археологът Ваня Ставрева

Четири обекта на територията на област Видин са кандидати за вписване в Списъка на световното културно и природно наследство на...

Париж

Списание ЛИК за ЮНЕСКО е повод всички делегати на сесията да открият ролята и приноса на България, каза Лазаре Елунду Асомо

Издаването на списание ЛИК за ЮНЕСКО е повод всички делегати на сесията тук да открият ролята и приноса на България...