Докато дишам, ще работя в името на културата на България, казва днешният юбиляр Калинка Згурова. Голямата българска народна певица е родена през 1945 г. в с. Дебелт, община Средец, Бургаско.
В семейството й певци са както майка й, така и баща й, но големия си талант наследява от баба си Калина. Първата й проява на сцена е през 1956 г. на Фестивала за народни песни в Бургас. В този период Калина Згурова пее в ансамбъла на Нефтохимическия комбинат, а когато е в седми клас, изявите й са забелязани по време на училищен празник от големия странджански певец Сава Попсавов (1923-2008).
Следва участие на прословутия първи събор-надпяване „Странджа пее“ (27-29 май 1960 г.) в с. Граматиково, близо до Малко Търново. В журито са най-големите имена в българския фолклор по това време, начело с Филип Кутев. Първите награди на форума са присъдени на Георги Павлов, Янка Рупкина и Кина Димитрова, но журито забелязва още много обещаващи таланти, като част от тях осъществяват записи на място и остават завинаги в „Златния фонд“ на Българското национално радио (БНР). Сред тях е и Калинка Згурова, която записва изпълнението на песента „Димчо в Димкини отиде“.
Професионалният й път започва в хора на ансамбъл „Пирин“, в Благоевград през 1966 г. От 1973 г. е солистка на ансамбъла за народни песни на БНР, по-късно известен като народен хор към Българската национална телевизия (БНТ) – „Мистерията на българските гласове“. Името на формацията е дадено от швейцарския продуцент Марсел Селие, издал три плочи със записи на певиците.
През 1974 г. заедно с Руска Недялкова и Василка Дамянова създават фолклорното трио „Зорница“. То се изявява самостоятелно с изпълнения на тригласни песни от три фолклорни области в България - Странджа, Средна Северна България и Северозападна България, като песните са от всички видове - хороводни, старинни обредни, жътварски, седенкарски, сватбени и др. С „Мистерията на българските гласове“ и „Зорница“, Калина Згурова участва в многобройни успешни турнета по световните сцени.
През целия си творчески път Калина Згурова остава отдадена на странджанското звучене, издирвайки песни от стари странджански певци и певици като Яна Кирязова и Тодорка Варимезова. Съхранява и много песни, чути от семейството. Записала е над 300 песни от Странджа за БНР и „Балкантон“, а общо в певческата й биография стоят около 800 записа за радиото - соло, дует, трио и хорово изпълнение. Калинка Згурова и до днес издирва автентични песни, както и носии, за да обогатява наследството на родния си странджански край.
Запозната с изворния фолклор, тя се изявява и като композитор, прави преработки и аранжименти. „Всяка песен е минала през сърцето ми, през гласа ми, през ума ми“, казва тя. За нея етномузикологът акад. Николай Кауфман заявява: „Не може да се различи коя е авторската песен на Калина, коя е автентичната“.
Издала е няколко дългосвирещи плочи и дискове. Има записани индивидуално и колективно осем аудиокасети, 11 грамофонни плочи, много записи за БНТ. Снимала е филми за БНТ. Музикалното творчество на певицата се обогатява и чрез взаимната работа със съпруга й - известния композитор и майстор на обработката на народни песни - Стефан Кънев (1930-1991), с когото се женят през 1976 г. След като композиторът си отива, Калинка Згурова напуска хор „Мистериите на българските гласове“, но продължава с множество индивидуални изяви, занимава се активно и с педагогическа и благотворителна дейност. Регистрира издателска къща „Кънев-Калинка Згурова“, защото много от песните на съпруга й са в сборници. Създава и фондация, и певчески школи със същото име в София и в Бургас, чрез които лично предава майсторството си на младите поколения.
Като председател на женското дружество „Благодетел“, Калинка Згурова получава наградата на Съюза на българските журналисти, сп. „Зорница“ и сдружение „Обединена младеж“ – „Дете на годината“ (2006) в категорията „Кампания на неправителствена организация“ – за поредицата образователни благотворителни концерти на дружеството.
През 1990 г. получава наградата „Грами“ на Американската академия за звукозапис за индивидуалните изпълнения на песните „Тих вятър вее“, „Защо си, горо, кахърна?“. На 27 ноември 2002 г., по предложение на Съюза на тракийските дружества, общинският съвет в Бургас определя Калинка Згурова за „Почетен гражданин на Бургас“, а през 2012 г. е обявена за „Почетен гражданин на Средец“. През 2009 г. е отличена със „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци, както и с наградата за народно песенно и танцово творчество „Нестинарка“, учредена от община Бургас. Носител е и на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен, 18 юни 2013) за големите ѝ заслуги в областта на културата и изкуството, както и със „Златен век“ (печат на Симеон Велики) на Министерството на културата по повод Деня на народните будители (30 октомври 2015) и „Златен век“ (звезда) по повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност (21 май 2025). На 16 май 2024 г. държавният глава Румен Радев удостоява Калинка Згурова с Почетния знак на президента за значимия принос на нейното цялостно творчество и активност в съхраняването на певческата традиция и народните песни от Странджанската фолклорна област, както и за ролята ѝ в развитието и утвърждаването на стойността на културното наследство на България.
Доказателство, че творчеството на певицата може да се определи като живо нематериално културно наследство, е създаденият през 2016 г. национален фолклорен конкурс „С песните на Калинка Згурова“. Целта е да се популяризират и съхранят песенните образци на фолклорното богатство от Странджа и Тракия. Книги, посветени на живота й, са озаглавени „199 песни от моята любима Странджа“ и „Гласът на Странджа“. На 22 септември 2025 г. в Средец се проведе празничният юбилеен концерт „80 години Калинка Згурова“.
/ДД
/СЗ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ/12.11.1996; БТА, ВИНФ/26.1.2007; БТА, ВИНФ/23.11.2012; БТА, ВИНФ/18.6.2013; БТА, ВИНФ/30.10.2015; в. „Българска армия“ от 21-27 януари 2000 г.; в. „Всичко за семейството“ от 24 август 2012 г.; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/671442-darzhavniyat-glava-rumen-radev-udostoi-s-pochetniya-znak-na-prezidenta-zasluzhil; https://bnr.bg/post/100550703/muzikalna-radiopamet-55-godini-ot-parvia-sabor-nadpavane-v-s-gramatikovo-1960-g; https://tretavazrast.com/2025/07/08/kalinka-zgurova-65-godini-tvorchestvo-otdadeno-na-narodnata-pesen/; https://sredets.bg/novini/sedmi-natcionalen-konkurs-s-pesnite-na-kalinka-zgurova/; https://www.dnesbg.com/obshtestvo/ruska-hristova-i-dashterya-katya-spetcheliha-nadpyavaneto-vs-pesnite-na-kalinka-zgurovav.html; https://trud.bg/a/articles/народната-певица-калинка-згурова-как; https://www.burgas.bg/bg/mezhdunaroden-folkloren-festival/; https://burgascouncil.org/sites/default/files/2024-06/ПОЧЕТЕН%20ГРАЖДАНИН%20НА%20ОБЩИНА%20БУРГАС-18-06-2024_0.pdf; https://sredets.bg/obshchina-sredetc/pochetni-grazhdani/; https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/20344253