На 7 юни ще има еднократна прожекция на филма на режисьора Антон Корбейн Squaring the Circle: The Story of Hipgnosis. Лентата проследява историята на легендарното британско дизайнерско студио Hipgnosis, основано през 1968 г. от Сторм Торгерсън и Обри Пауъл, създатели на емблематични обложки на албуми на групи и изпълнители като Pink Floyd, Led Zeppelin, Peter Gabriel и Paul McCartney. Чрез архивни материали и интервюта филмът показва как студиото променя разбирането за музикалната обложка като самостоятелно произведение на изкуството.
На 9 юни програмата продължава с пърформанса „Студове“ на базирания във Виена колектив Construction Choir Collective с диригент и творчески ръководител Павел Найденов и куратор Стефка Цанева. Събитието ще започне в градинката пред Народен театър „Иван Вазов“ и ще продължи в СГХГ.
Пърформансът е създаден специално по повод изложбата и разглежда темата за „студа“ като естетическа и социална категория. В него участниците използват фрагменти от текста на песента „Ледове“, които се повтарят, деконструират и преобразуват в звукова и визуална композиция. Изпълнителите, облечени в еднакви работни униформи, използват гласа и движението като средство за артистична намеса, изследвайки напрежението между индивидуалността и колективността, посочват от екипа.
В същата вечер, от 20:00 часа, в пространството на вече деинсталираната изложба ще се състои DJ сет на Николай Събев (N:Mode). Специално подбраната музикална селекция продължава темите от плейлиста, създаден за изложбата, и насочва вниманието към понятия като носталгия и утопия през призмата на европейската културна история.
Изложбата „Построено на геометричен принцип“, която се провежда от 25 март до 7 юни в СГХГ, изследва процесите на геометризация във визуалните изкуства, архитектурата и музиката в България през втората половина на XX век. Проектът разглежда едно по-слабо изследвано направление в българското изкуство от периода на социализма, като поставя акцент върху взаимодействието между геометричната форма и фигуративността – тенденция, развивала се паралелно на официално наложените художествени модели.
Експозицията събира живопис, графика, текстил, плакат, архитектурни проекти и звукови интерпретации, за да проследи как стремежът към геометрична яснота и конструктивност намира израз в различни творчески области. Представени са произведения на художници и архитекти от няколко поколения, а изложбата е замислена като визуално есе за културната и естетическата атмосфера на следвоенна България. Според екипа на проекта тя предлага поглед към една своеобразна утопия за ред, форма и колективност, пречупена през специфичния исторически контекст на епохата.
/ВСР