Документален филм разкрива колебанията на групата Linkin Park около завръщането на сцената след смъртта на Честър Бенингтън

Творческите търсения и несигурността, съпътствали завръщането на групата Linkin Park с новата ѝ вокалистка Емили Армстронг, са в центъра на документалния филм Linkin Park: Unshatter, пише Асошиейтед прес.
Филмът включва кадри от ранните репетиции и звукозаписни сесии, разговори между музикантите и експериментите, довели до присъединяването на Армстронг към състава. Режисьори на продукцията са диджеят на групата Джо Хан и Марк Ричи.
Създадена през 1996 г. в Агура Хилс, Калифорния, Linkin Park се превръща в една от най-популярните рок групи от началото на XXI век със съчетанието си от алтернативен метъл, хип-хоп и електронна музика. Световният ѝ пробив идва с дебютния албум Hybrid Theory от 2000 г., последван от Meteora през 2003 г. Двата албума утвърждават характерното звучене на групата, изградено около рапирането на Майк Шинода и вокалите на Честър Бенингтън.
След смъртта на Бенингтън през юли 2017 г. бъдещето на групата остава неясно. През 2024 г. Linkin Park се завръща с Емили Армстронг като съвокалистка, издава албума From Zero и започва нов концертен етап.
В интервю за Асошиейтед прес, дадено заедно с Армстронг и Джо Хан, Шинода разказва, че не е искал предварително да определя как би изглеждало евентуалното завръщане. Той е бил отворен към различни възможности – включително групата да продължи с няколко вокалисти, да промени името си или изобщо да не се събере отново.
Когато се запознава с Армстронг през 2019 г., Шинода решава, че тя трябва да се срещне с останалите музиканти. Армстронг е съоснователка и вокалистка на групата Dead Sara.
„Обожавам как пее“, казва Шинода, като обяснява, че още тогава е почувствал необходимост да я свърже с останалите членове на Linkin Park.
За Армстронг документалните кадри са възможност да погледне отново към първите си срещи с групата и да осъзнае колко несигурна е била в действителност. Тя разказва, че е трябвало да се приспособи към различен начин на пеене и работа, както и към творческите идеи на музиканти с дългогодишна съвместна история.
„Това определено беше творчески риск и мисля, че го осъзнавахме още от самото начало“, посочва Армстронг. По думите ѝ членовете на групата не са знаели дали публиката ще приеме промяната, но са били убедени, че харесват резултата от съвместната си работа.
Джо Хан определя възобновяването на творческия процес и като част от пътя на групата към преодоляване на загубата. По думите му музикантите са разчитали един на друг, подкрепяли са се и са си давали увереност, докато отново са започвали да създават музика.