Достиженията в космическите изследвания: Най-голямата камера в света започна да наблюдава Вселената от Чили

Най-голямата цифрова камера в света - 3200-мегапикселова, вече наблюдава Вселената от Чили. От лятото обсерваторията „Вера Рубин” разполага с уникалната камера, като се предвижда всяка нощ да прави около 1000 снимки на Южното полукълбо, като ще покрива цялото южно небе на всеки три или четири нощи. Телескопът, който е 8,4-метров и е финансиран от Националната фондация за наука и Министерството на енергетиката на САЩ,  „ще събира повече информация за нашата вселена, отколкото всички оптични телескопи в историята, взети заедно“, казват от научната фондация.
Обсерваторията пусна видео, за да демонстрира възможностите си: космически панорамен изглед показва около 10 милиона галактики в широкия обхват на камерата или само 0,05 процента от 20-те милиарда галактики, които предстои да картографира в рамките на 10 години.
Обсерваторията „Вера Рубин" се смята и за един от най-мощните инструменти за проследяване на астероиди. Само за десет часа успя да открие 2104 нови астероида в нашата Слънчева система, седем от които са близо до Земята, но не представляват опасност. За сравнение всички останали обсерватории, както космически, така и наземни, откриват около 20 000 нови астероида годишно.
Обсерваторията „Вера Рубин" също е конструирана, за да е и най-ефективна за откриване на междузвездни обекти, преминаващи през нашата Слънчева система. Подобен обект - кометата 3I/ATLAS, беше забелязан от друг телескоп в Чили - ATLAS, финансиран от НАСА. Това е едва третият междузвезден обект, наблюдаван от астрономите, който преминава през Слънчевата система. Преди дни кометата премина на разстояние от около 270 милиона километра от Земята, но без да представлява опасност за планетата ни. 
През октомври Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към БАН съобщи, че междузвездната комета 3I/ATLAS показва непознато досега поведение на светлината. Учените откриха, че кометата отразява слънчевата светлина по напълно нов начин. 
Телескопът „Джеймс Уеб“ на НАСА откри нова луна, орбитираща около Уран. Според учените тя се е криела близо до седмата планета през цялото време. Досега се смяташе, че Уран има 28 луни.
През май Китай започна първата си мисия за взимане на проби от близък до Земята астероид , за да задълбочи на разбирането за формирането и еволюцията на астероидите и ранната Слънчева система. Целта е астероидът 2016 HO3, като безпилотният апарат „Тянвън-2" ще стигне там в средата на следващата година.
През 2025 г. във фокуса бяха и мисиите до Луната и до Марс. В ход е вторият етап на лунната програма на НАСА „Артемис” („Артемида”), като е планирано да е около естествения спътник на Земята и да продължи около десетина дни. Стартът й няма да бъде даден преди февруари 2026 г., въпреки че от НАСА вече предупредиха, че има забавяне в подготовката.  „Артемис 2” е част от усилията за завръщането на американци на Луната, където човешки крак не е стъпвал след последната мисия „Аполо" на САЩ през 1972 г. 
САЩ си поставят за цел да върнат астронавти на Луната преди Китай да изстреля свой космически кораб с екипаж през 2030 г. , както вече обявиха властите. Пекин съобщи, че вече се работи по апарата и скафандрите.
Първият частен спускаем апарат - „Блу гоуст", реализира успешна мисия на Луната. Той кацна на естествения спътник на Земята през март. Така базираната в Тексас „Файърфлай аероспейс" стана първата частна компания, която осъществи кацане на Луната, без апаратът й да падне или да се разбие. Това стана след поредица от неуспешни мисии на други компании през последните няколко години. 
През март приключи космическата одисея на астронавтите на НАСА Буч Уилмор и Суни Уилямс, която започна през юни 2024 г. с отпътуването им към Международната космическа станция (МКС) с тестовия полет на кораба „Старлайнър” на компанията „Боинг”. От осемдневна мисията им стана повече от девет месеца, изпълнена с неизвестни и въпроси. Уилмор и Уилямс се завърнаха на Земята с капсула на „Спейс Екс” , като това доведе до забавяне в плановете на частната компания и НАСА. Двамата останаха блокирани 286 дни в космоса – с 278 дни повече от предвиденото в началото на мисията им, като  обиколиха Земята 4576 пъти и изминаха 195 милиона километра. 
През април в рамките на космическата си туристическа програма, която функционира от 2021 г., компанията „Блу Ориджин“ на Джеф Безос изстреля капсула с изцяло женски екипаж. Част от него бяха певицата Кейти Пери, журналистката Гейл Кинг, Лорън Санчес (по това време годеница на милиардера, а от юни и негова съпруга). Те се издигнаха на малко над 100 км над земната повърхност. Полетът им продължи около десетина минути.  
Компанията „Блу Ориджин“ осъществи 16-ата си суборбитална мисия в края на декември с ракетата „Ню Шепърд“. С нея в космоса за първи път полетя и човек в инвалидна количка - германската инженерка Михаела Бентхаус, която е на 33 години и работи в Европейската космическа агенция (ЕКА). 
Компанията "Спейс Екс" (SpaceX) пък успешно реализира през април първата частна пилотирана космическа мисия, която прелетя над земните полюси. В мисията "Фрам 2" (Fram2) участваха четирима астронавти, които осъществиха поредица от научни експерименти, сред които заснемане на първите рентгенови снимки в космоса или отглеждане на гъби в условията на микрогравитация.
Международната космическа станция (МКС) посрещна през 2025 г. на борда си трима астронавти от страни, които досега не са имали свои представители на орбиталната станция. Астронавти от Индия, Полша и Унгария пристигнаха с апарат на частната компания „Аксиом Спейс".  Те летяха с космическия кораб "Дракон" на "Спейс Екс".
Тази година Международната космическа станция отбеляза 25 години непрекъснато човешко присъствие на борда си. Двадесет и петима души от шест страни пребиваваха и работиха там през тази година. Общо 12 космически кораба достигнаха орбиталния комплекс, сред които седем товарни мисии с научни инструменти, оборудване, провизии, показват данни на сайта на НАСА. В ход е и подготовката за извеждането й от експлоатация, което по план трябва да стане през 2030 г.